На босия, морето му е до колене.
...
Интересно ми е, обаче, как ще се развие, предвид патриархалния му уклон, засилен от гръцкото влияние - ще чете ли дамските писания, т.е. ще има ли диалог, или ще си пише, "ако има какво да пише".
Не е патриархален, а, бих казал -
умерено, патерналистичен. Има съществена разлика!
Не знам дали ще има диалог още. Малко дъра-бъра.
...
Бях драснала мои мисли в гръцката тема, едва ли си ги прочел, а и не е важно. Те имат връзка с написаното от Екзюпери.
Да си призная ли?
Повечето неща чета по диагонал... Направо навик. Но
се хващам, че при тебе се връщам обратно. Забележително!
Из ума ми се въртя няколко дни твоята позната музикантка...
Глезла! А радостите които е получавала заедно със сълзите?!
Сега... да не си навириш носа!
Що се отнася до феминизма и еманципацията - аз като жена, не съм им фен, ама никак. Въпреки това, в този мъжки свят, перфектно се вписвам, използвайки и мъжката сила (в духовния смисъл), и мъжката слабост. Както дойде. Въпреки, че предпочитам силата, и в двата случая почти нищо екстремно не правя.
Пак! Забележително!
Повечето жени не си дават
реална сметка за реалността на
мъжкия свят. (Особено българката сравнена с гъркинята)
Докато се чудят как е възможно мъжете да си пият бирата, а жените да копат нивата на края на селото, горят и може и да изпушат неразбирайки наблюдаваното.
Има едно великолепно описание на ситуацията в "Капитан Михалис" на Казандзакис. Така... по памет:
- Бабо, какво правеше дядо? (правеше, не работеше)
- Ходеше на война.
- Ами като нямаше война?
- Стоеше на прозореца и чакаше да започне война.Щриха (става въпрос за проведен научен опит) със спящия мъж, чуващ изпукването на съчка в гората на десетки метри и не чуващ плачещото до него бебе рисува същото.
Хиляди години мъжкото внимание е насочено навън - опасностите извън пещерата - затова чува изпукването на съчка в гората под предпазливите стъпки на приближаващ се нападател. Способността му да откликне на ставащото извън пещерата определя нейното оцеляване.
Жената - обратно. Тя чува шумовете
на и в пещерата, плачещото бебе, и способността и да откликне на тях е приноса и в оцеляването.
Предвид на продължителната човешка история мъжът
генетично е по-социален (обществен), а не само биологично по подготвен за реалностите извън пещерата и често - като пате в калчища в нея.
Феминизмът изкара жената извън пещерата - дори получи право да гласува преди да и е ясно за какво.
Е... Без да се връщаме на нашата доскорошна тема - чуват ли и разбират ли каките на мъжки позиции заплашителните хрипове на мъжките страсти
в социума? Мисля, че НЕ!
Срещат ли се жени, които опровергават едно такова становище? На аналитично равнище - може би. Но... Първосигналната реакция е определяща - колко добре
шофираш на теория е без значение.
За да не е така сериозно...
Дори Огнената Жена, заслепена от пробляскващото ми на слънцето голо мъжко теме бленува да се укроти в нечия гора от косми по-надолу.
Природа!
Тук, да уточня - феминизмът и еманципацията нямат нищо общо с любовта, нали?
Не знам.
Ми се струва, че имат общо с похотта.
Би ли дефинирал "дълбока жена"?
Аз... за Дълбоката вода споменах... Не за жена... Но ще опитам...
Следващата сряда.