Кой ще ни оправи нас?
Иван Гарелов
Върнах се от ваканция в Гърция и първите въпроси, които ми задават тук, са как се оправят гърците с кризата. Не знам защо у нас се е създало впечатление, че гърците са започнали да живеят по-зле от нас. Вероятно защото политиците ни все казват „да не стане и у нас като в Гърция”.
Вероятно и защото чисто егоистично сме готови да понесем житейските си тежести, ако и съседът ни е зле. Това ме дразни, защото ние трябва да си знаем истинското положение. Ще ви дам един пример каква е разликата. Един държавен чиновник у нас получава, да кажем, пенсия от 150 евро, или 300 лева. Един гръцки държавен чиновник получава пенсия около 2000 евро, или 4000 лева. Гърците орязват пенсиите с 25% и тази пенсия става 1500 евро, или 3000 лева.
Ние не променяме пенсията и казваме колко по-добре сме от Гърция. Само че разликата между двете пенсии е едно към десет. Т.е. гръцкият пенсионер живее десет пъти по-добре от нашия. Сега гърците съкращават огромния брой държавни чиновници. Освен това се оказа, че са изплащани около 100 милиона евро годишно пенсии на мъртъвци. Моето впечатление е, че мерките в Гърция ще дисциплинират съседите ни и ще ги накарат да живеят адекватно на възможностите си.
Впрочем направи ми впечатление, че цените на лекарствата в Гърция са два-три пъти по-ниски отколкото у нас. И това при техния по-висок стандарт. Поговорих с наши лекари. Според тях лекарствата ни са едни от най-скъпите в Европа. Защо така, г-жо министър? В чий джоб влизат огромните печалби, които са за сметка на болните българи. И защо, г-жо министър, у нас има лекарства, чиито цени на свободния пазар са по-ниски, отколкото по здравна каса. Затова ли плащаме осигуровки, за да купуваме по-скъпи лекарства? В чий джоб влизат комисионите от тази сделка за сметка на болните българи.
Но защо ли се тревожа? Има кой да ни оправи нас. И то така, че да бием не само гърците, но и къде по-напреднали страни. Ето сега ще строим писта за Формула 1. Ние даваме само земята, останалото го дават арабите. А после какви печалби ще потекат! Премиерът се е запалил, нали си е спортен тип. Само че не са проучили, че за организирането на кръг от надпреварата собственикът на пистата трябва да плати 30 милиона долара. Не са проучили, че Канада и Франция се отказаха от тази съмнителна „печалба”, а включването на Турция бе пълен провал. Не знаят ли, че интересът към Формулата спада. Не случайно Би Ти Ви се отказа да я предава. Накрая от гигантоманския проект ще остане едно бетонно недоразумение. Като онзи гьол.
Друг наш спасител е министър Божидар Димитров, който обяви, че е намерен зъб и още нещо на Йоан Кръстител и сега Созопол щял да стане новият Ерусалим. Стотици чартърни полети ще пристигат от чужбина с богомолци, дошли да се поклонят на мощите на светеца, ще ядат цаца в созополските кръчми и ще увеличават брутния ни национален продукт. Религиозният туризъм ще ни оправи нас. Въодушевени кметове от региона вече се изхвърлиха, че „България има не по-малко исторически забележителности от Гърция и Италия”, и протегнаха ръце за инвестиции.
Обхванатият от ентусиазъм министър обяви, че в икономиката ни вече са влезли 1 милион от мощите. Покрай тази еуфория нарече народа ни „шибан”, рускините „курви”, Мартин Димитров „политически пигмей” и т.н. Най-доброто, което може да направи премиерът Борисов за своя приятел и съветник, е да не го маха от поста му веднага след поредния му гаф, а да изчака ремонта на кабинета, който би следвало да направи в началото на новия политически сезон и тогава да го смени в общия пакет от промени.
Върви си по план и идеята за т.нар. български Лувър на Вежди Рашидов. Красивата мечта ще глътне поне 25 милиона за ремонт. А после ще тръгнат едни чартърни полети от чужбина, ще се любуват на барелефа на Бойко Борисов на входа на нашия Лувър и ще чакат на километрични опашки за билетче. Така ще печелим десетки милиони годишно, както ни обясни любителят на печеливши проекти Бойко Борисов. Хубаво е да се построи български Лувър. Но какво ще сложим вътре, за да привлече стотици хиляди туристи от света и у нас? Едни икони? Старите ни майстори? На Запад те въобще не са познати.
Да не би сега галериите ни да са препълнени с чужди туристи! Може би с чуждо и антично изкуство? Ще трябва да си купим. За стотици милиони евро, за да станем нещо като филиал на Лувъра. Е, защо да мислим толкова далече. Първо ще харчим, после ще му мислим.
Кой все пак ще ни оправи нас? Ще отговоря в следващия брой – това са двама мизерстващи братя, едно сляпо момче, една бездомна майка, едно бедно момиче.