Стар мъдър китаец вървял по заснеженото поле, когато видял плачеща жена.
"Защо плачете?" - попитал я той.
"Защото си мисля за своя живот, младост и красота, която видях в огледалото и за мъжа, когото обичах. Бог е жесток, че ни дал способност да помним. Той е знаел, че аз ще си спомня пролетта на своя живот и ще заплача."
Мъдрецът стоял сред снежното поле, втренчено гледал в една точка и мислил. Неочаквано жената спряла да плаче:
"Какво виждате там?" - попитала тя.
"Поле с рози - отговорил мъдрецът. - Бог е бил великодушен към мен, когато ми е дал способността да помня. Той е знаел, че през зимата аз винаги мога да си спомня пролетта и да се усмихна".
За нас !
Нека си спомним пролетта ...
