Една сутрин от живота /ни/

[darkside]

Чосър, Кентърбърийски разкази:
..............................................
...........................................
С нас бе един ТЪРГОВЕЦ — мъж богат
със пъстри дрехи, с фландърски калпак,
е чаталеста брада и със мустак,
с ботуши лъскави, на едър кон.
Той обясняваше със важен тон
как в търговията растат парите,
как трябва да се защитят водите
помежду Мидълбург и Оруел[22].
Разбрахме, че е ловък и умел
в размяната на френските жълтици.
Кога край него се роят длъжници,
кога е сам длъжник — туй пазел в тайна.
Не бил направил ни една случайна
и неизгодна сделка. Той ни смая.
Но името му, бога ми, не зная.
С нас бе от Оксенфорд един ШКОЛАР[23],
във логиката задълбал със жар.
Кобилата му беше само кости,
самият той — изпосталял от пости
и винаги умислен и навъсен,
загърнал се във плаща си окъсан.
Не гонеше ни длъжност, ни имот,
далече бе от светския живот.
До одъра си имал наредени
двайстина книги[24] — черни и червени,
които и за купища пари,
и за дворци не би сменил дори.
Той беше философ — бедняк последен,
но на Платон и Аристотел предан.
Два гроша да заемеше, пак би ги
похарчил за учение и книги,
но молеше се дълго за душите
на тези, що му даваха парите.
Четеше с прилежание, със ум,
не вдигаше излишен, празен шум
и всяко кратко, ясно изречение
напълваше със смисъл и значение.
Готов бе да живее във забрава —
да учи само и да поучава.
Един наперен ПРАВНИК — цял сокол,
познат от катедралата „Сейнт Пол“[25],
пътуваше във тази кавалкада.
Той яздеше със сдържана досада,
но беше мъдър и възпитан мъж,
дела съдебни водил неведнъж
(разбрахме, че патент[26] особен има).
Със опитност и слава несравнима
натрупал бе и дрехи, и парцели.
Умееше добре да си постели
навсякъде. Е, взимаше рушвет,
но беше вредом тачен и приет.
Бе деловит, но даваше си вид
на още по-зает и деловит.
Той помнеше закони и процеси
от времето на Уилям[27] чак до днес и
умееше, когато се налага,
цял куп книжа да съчини веднага
така, че всекиго да убедят.
Със пъстра дреха бе поел на път,
с копринен пояс със ресни по края.
За него нищо повече не зная.
Стар ФРАНКЛИН яздеше до адвоката.
Сребристобяла беше му брадата,
а бузите — от злато, хем старинно.
Дробеше си в зори попара с вино.
Животът му изпълнен бе с наслада
и Епикур май дядо му се пада..............
........................................................

[Muza]

Душата ми е скитница...

 

[darkside]

Писмо до Господ

Здравей, Господи.
Аз живея назаем
в един град
точно под Южния Кръст,
И поделям стотина квадрата (три стаи)
с още доста народ (г.з до г.з).
Да, прибирам се рядко.
Все размахвам крилете
със надежда да литна
като тебе и аз,
Да получа признание от снахата и зетя,
да се чуе в ефир и моят глас.
Ала все не успявам.
Имам олово в краката.
Вкоренена съм сякаш във тази земя.
Ревматично-артритни се свиват крилата.
И назаем живея. И длъжник ще умра.
Чух, че щедър си бил щом поискаш.
И изсипваш с торбите безброй благинки –
на управници, шмекери и киноартистки...
Даром. Не след горещи молби.
Ти недей да си мислиш, че им завиждам
(опАзил си ме, Боже, от завист до днес)...
Най-невинно така просто аз си разпитвам...
И очаквам ответа Ти със нескрит интерес.
Аз живея по твоите строги закони.
Всеки залък със ближни деля,
не крада, не убивам и винаги гоня
Нечестивия още щом го съзра.
И не искам да бъда мирянка досадна
(ти си моят свидетел за това),
Но съмнения разни у мен се пораждат...
Сякаш имаш си, Боже, любими чеда.
И не всички са равни пред Тебе,
Пред Великия Мъдър Пастир.
Едни бъхтат до лудост за хлЕба,
Други тънат в разкош - „бей гиби“..
Това е, Господи. Зная, ти си всесилен.
Можеш в миг да ме смачкаш като блудна муха...
Да ти кажа ли нещо? Май съм се уморила...
Не ми пука дори дали ще умра.
Сбогом, Боже! Прости ми, че съм толкова грешна,
че създал си ме с някакъв много фатален дефект...
Че съм мислеща, искрена и безскрупулно честна.
Сбогом, Господи. Съжалявам, че не съм твой човек.

автор: osi4kata

"Сбогом, Боже! Прости ми, че съм толкова грешна,

че създал си ме с някакъв много фатален дефект...

Че съм мислеща, искрена и безскрупулно честна.

Сбогом, Господи. Съжалявам, че не съм твой човек."

Елиса, мноу ми харесва ........и аз не съм неговия човек!

[darkside]

"Страданието - параван за слабите,
а злобата - отровата им в питието ти,
разтворила се тихомълком, бавно...
докато им съчувстваш със сърцето си.
Не ме разбирайте накриво, друже.
... Не ме корете,
в мен не е вината.
Докато аз се дуелирам с трудности,
целува ги с благоговение слабакът.
Докато аз изгарям и се раждам
от пепелта като митичен феникс,
слабакът се уригва и преяжда
с огризките на по-големите...
Докато призори перчемът ми се вее
и аз облечен в бялата си дреха,
умирам с чест за своите идеи,
слабакът е палачът и въжето....
Затова прощавай, но не ми натрапвай
страданието на духовни инвалиди.
Те се опиват лудо с мрака си
или с кръвта ни. Като гниди..."

Осичката

[elissa]

...Аз ли?
Просто не ми се вярва че всичко е толкова просто
или просто не е така
Затова строя въздушни кули с бетонни основи
живея в тях и си пускам косата ужасно дълга
... ... а тя цъфти
На моменти полудявам от скука и от това постоянно скубане
/тежат мамка му и принцове/
Тогава намигвам
кръцвам си плитката
и докато поредният лети надолу аз си пафкам...
Следват сто години самота през които всичко е възможно
...дори да спре да вали

Аз ли?
Често казвам че Животът е Прекрасен
е хубав филм
но ти призлява от тъга докато го гледаш
Чувствам се особено тъй като живея далече от дома си
а той не престава да живee в мен
с упорството на какавида
Докато чакам пеперудата
убивам времето с особена жестокост и малко поезия
Комично
но след всичко това не само не знам коя съм
a и не пуша пури...

Хелен Окоронко

[elissa]

има "мъжки момичета", не защото носят панталони, има мъжки момичета, защото имат бащи, които НОСЯТ ПАНТАЛОНИ!
днес, баща ми можеше да бъде на 66, згубих го на 63 ... не го преживях! липсва ми! макар да знам, как би искал да СЪМ, не СЪМ! но ...

Sting - Shape of my Heart

 

Юлия Савичева - Высоко

[elissa]

Писмо без бутилка - Радост Даскалова

[elissa]

Хвърляй зара - Чарлз Буковски

[Muza]

има "мъжки момичета", не защото носят панталони, има мъжки момичета, защото имат бащи, които НОСЯТ ПАНТАЛОНИ!
днес, баща ми можеше да бъде на 66, згубих го на 63 ... не го преживях! липсва ми! макар да знам, как би искал да СЪМ, не СЪМ! но ...

Всъщност ... "мъжките" момичета са много крехки и раними ...  

[tihia]

Елиф Шафак: "Баба ми лекуваше брадавиците, като ги ограждаше с кръг от черно мястило. От нея научих този ценен урок, че ако искаш да разрушиш нещо в този живот, брадавица, пъпка или нечия душа, е достатъчно да го заградиш с дебели стени. Ще изсъхне вътре. Всички ние, родени в едно семейство, нация или класа, рушейки мостовете към различните от нас, поемаме риска да изсъхнем отвътре, да се изродим неусетно. Бидейки дълго вътре в нашите културни каквиди, сме заплашени въображението ни да се свие, сърцата ни да се стопят, човечността ни да увехне. Приятелите, съседите, колегите, семействата, ако всички тези хора от нашия вътрешен кръг приличат на нас, значи сме заобиколени от нашия огледален образ, а това не спомага за развитието ни."

[elissa]

Елиф Шафак: "Баба ми лекуваше брадавиците, като ги ограждаше с кръг от черно мястило. От нея научих този ценен урок, че ако искаш да разрушиш нещо в този живот, брадавица, пъпка или нечия душа, е достатъчно да го заградиш с дебели стени. Ще изсъхне вътре. Всички ние, родени в едно семейство, нация или класа, рушейки мостовете към различните от нас, поемаме риска да изсъхнем отвътре, да се изродим неусетно. Бидейки дълго вътре в нашите културни каквиди, сме заплашени въображението ни да се свие, сърцата ни да се стопят, човечността ни да увехне. Приятелите, съседите, колегите, семействата, ако всички тези хора от нашия вътрешен кръг приличат на нас, значи сме заобиколени от нашия огледален образ, а това не спомага за развитието ни."

Много хубаво казано, Тих! Хубаво и верно! 

Lila says - erotic music videos - based on clips from movie

 

[elissa]

Наш'то блато
/таквоз... басня/

 Аз съм куцо, а пък ти — сакато.
Двамата живеем в общо блато.
Кьоравите също са ни братя —
за всички има място в наш-то блато.

 
Няма що да търсим
примерно под вола —
щом като сме жаби,
ний си знаем гьола.

Да, но волът тук ни се натресе.
В наш-то блато взе, че му хареса.
Гледаш, здраво-право туй рогато,
що ли търси тука в наш-то блато?

В свидното ни блато
да не дири плява?
Ний не щем кат него
да ни подковават!

Ние сме народец кротък, значи.
Няма да го гоним, зер. Обаче
незнайно как, но наплоди теленца —
окати, с правилния брой краченца...

Малките теленца,
челядта на вола,
баш под него цопкат
весело из гьола.

Лошо няма, само дето на ти,
нямаме си вече наше блато —
тия почнаха да ни се мръщят,
и накрая... нямаме си къща.

Хайде вън, на сухо,
кьорави и куци...
Казват, на това
му викат „еволюция“.

Светлана Комогорова - Комата

 

[tihia]

Великият персийски поет-суфи Руми веднъж казал: „На земята душата е заключена в тъмница и остава в нея дотогава, докато живее на земята“. Осъзната или неосъзната, във всеки от нас живее дълбоката мъка на душата, стремяща се да се изтръгне от плен, да разкъса оковите на материализма.. Отговор на този порив може да се намери в духовното просветление.

[Filip]

Автор:неизвестен 

"Oбичам жените, обичам ги лудо!
Жените приличат на някакво чудо!
Жените ме карат да пиша поема,
Жените ме карат на път да поема,
Жените поемат ме - без да ги карам,
С жените е лесно шест малки да вкарам,
Жените са моя любим шоколад -
Две следи отпред, две следи отзад...
Д2 и Део, и ето че пея -
Що пея, бе? Просто си нямам идея!
Тез ноти отвътре ми идват изглежда -
Обичам жените - от тяхната вежда,
До тяхното пръстче със нокът изгризан!
Обичам във тях като вкъщи да влизам,
Обичам да лягам на тяхната цица,
Обичам и боб да ми сипват в паница,
Обичам лъжите им - толкова сладки,
Обичам и техните тайни тетрадки,
В които разказват за мен и за него,
ОИсторийки сглабят - подобно на “Лего”!
Обичам жените, когато са руси,
Устата обичам, която се муси,
А после шепти и целува вълшебно -
Целува на едро, целува на дребно,
И аз се превръщам в оргазмени крясъци,
Превръщам се в стон от побъркващи тласъци,
И става ми толкова кама и сутрешно,
Обичам жените - и външно и вътрешно!
Обичам жените и техните фокуси -
Грима да оправят, червилото, кока си,
Изкуствени мигли, гърди силиконови -
Стотици дьо тени и хиляди фонове...
Толкова средства във секс инвестирани -
Обаче, признавам, го правят с разбиране!
Обичам жените със поглед премрежен,
Обичам играта на силен, но нежен,
Обичам жените със ген флиртаджийски,
Приятелки първи с езичета змийски...
Обичам жените да черпя със уиски -
Обичам ги крейзи, и секси, и риски!
Звездите с онуй романтично мъждукане
От първото здрасти до второто чукане!
Обичам страстта да е още зелена,
Обичам с любов да говорят за члена
С онези редовни лъжи в дължините...
Дори и да пукна - обичам жените!
Обичам ги мокри, обичам ги голи,
Обичам жената за още да моли,
И с вик любовта да превръща във течност!
Обичам ги днес.
И утре.
И вечно"   

[elissa]

Като бохем, заточен на безлюден остров,
като щурец останал без огнище,
като ветрище свирещо на кости,
като любов изгубена във нищото,
като душа простряна на простора,
с ръкавите си настрани
и два пирона за опора,
докато от тъга вали...
Вися. Буквално. Патетично.
Метафорично. Аз вися.
Между реалност и измислици,
между правдивост и лъжа.
На границата на нормалното,
пред портите на лудостта.
Не ме приемай за страдалница.
Не страдам. Чакам си реда...
И се надявам ( колко смешно :-)...
надеждна лудост, може би )
след цялата камара грешки,
Душата да се прероди..
Не вярваш ли, че е възможно?
Постой и гледай! Лудостта
е най-красивото безбожие,
издига те над глупостта,
над суета и самовлюбеност,
над целия озъбен свят.
Населва острови безлюдни
с бохеми и им прави град.
Щурците - също полудели,
цигулките им - като тях,
ветрището тъгата мели
във мелниците си за смях..
Една прекрасна щура лудост.
Нормално е да откача.
Не смей да ме лекуваш! Чу ли!
Избрах си лудостта сама.

osi4kata