"Аз съм Бинчето. На пет години съм и ходя на детска градина. В трета група съм, при г-жа Петрова.
Госпожа Петрова е стара, с големи жълти зъби и брадавица на носа. Много е страшна, но това е само като я видиш. После разбираш, че е красива. Има красив глас и когато се смее, сякаш звънят камбанки. Тя ме научи да си връзвам обувките. Мама не можа, защото е много заета...
Мама работи като секретарка. Все ми обещава да ме води на нейната работа, обаче още не е. Мисля, че работи нещо, за което й трябват лъскави червени нокти, скъпи дрехи и свежо лице. Вечер преди да си легне се маже с пластелин на прах. По лицето. И прилича на Мумията. Татко много не я харесва така. Мръщи се и й казва, че ще му падне рейтингът. Мама се смее. Как няма да се смее... Когато на татко не му е паднал рейтингът, мама така плаче нощем, че косите ми настръхват. Рейтингът на татко много я тормози... Не знам какво й прави и защо татко позволява това да се случва. Веднъж го питах и той отначало не ме разбра, после се смя много и ми каза, че ще разбера, когато порасна. Но защо чак тогава – не ми обясни. Явно е свързано нещо с карането на кола и с високите токчета, защото и за тия работи трябва да съм голяма.
Татко е нехранимайко. Така казва баба Мила, на майка майка й. Сигурно, защото не храни мама. Ама тя мама може и сама да се храни. Освен, че е нехранимайко, татко е и полицай. Гони лошите и като ги хване – те му дават пари. Защо не му дават пари без да ги гони – не знам. Хем знаят, че няма къде да ходят...
Лошите винаги имат много пари. Хем си плащат, хем имат. Трябва да кажа на татко да стане лош. Тогава няма да гони никого, ама няма и да бяга от полицаите. Щом срещне полицай – ще му плаща и ... готово.
Аз, когато порасна ще се оженя. За Леонардо Ди Каприо. Мисля, че го обичам, нищо че е много стар за мене. Виждала съм го как се целува. В “Титаник”. Там умря, за да спаси гаджето си. От тогава съм решила, че ще се оженя за него. Дано да не му е много висок рейтингът обаче...
*****
От дълго време не съм на детска, защото имам шарка. Гледа ме баба Мила. Мама не може да отсъства от работа, тъкмо била влязла под кожата на шефа. Той наистина има много свободно място под кожата си - виждала съм го. На рождения ден на мама. Ама май не е лесно да влезеш там.
Баба Мила е много добра с мен. Чете ми приказки. От една голяма книжка. И чете хубаво. Преправя си гласа. Може да говори като змей.
Вчера й казах как мама плаче силно понякога, когато онзи гаден висок рейтинг я тормози. Баба Мила се изчерви цялата. И по шията й даже се появиха червени петна... После каза, че хубавите ябълки ги ядели свинете. Слава Богу, не каза нищо лошо за татко. Аз така си и знаех - той не е виновен. Явно Рейтингът е по-силен от него. Само не ми стана много ясно това с ябълките и свинете, ама карай - като порасна..
Баба Мила живее сама. Дядо Игнат е умрял преди да се родя аз. От рак. Раците са отровни, защо хората ги ядат - не зная. Та, така... Апартаментът на баба е голям. Има вана в банята и аз много обичам да плувам в нея, но сега - не може. Не е хубаво за шарката ми.
Мама идва почти всяка вечер да ме вижда, а татко ми се обажда по телефона. Сутрин. Вечер работел до късно. Лошите ги има най-много вечер.
Снощи, когато мама дойде - очите й бяха зачервени. Баба я попита какво е станало и тя се разплака. Каза, че на Мишо майка му й се обадила по телефона. Мишо е мой приятел от детската. Та майка му на Мишо й казала, че госпожа Петрова била в болницата. Някакви маркомани я пребили. Аз съм чувала и преди за маркоманите. Те си бият едни много скъпи инжекции. И не ги е страх. Мен много ме е страх от инжекции.
Същите тия луди хора пребили госпожа Петрова и й взели 20 лева. Толкова имала в чантата си. Не е трябвало да я пребиват. Тя и сама щеше да им ги даде... Толкова е добра!
Много ми е мъчно за нея. Разплаках се и аз. Казах на мама да накара татко да ги хване и да не ги пуска, дори и да му дадат много пари. Ама те и без това сигурно нямат - щом са взели от госпожа Петрова.
Дано, когато оздравея и се върна в детската, госпожата да е там...."
Осичката
