Много ме радвате когато публикувате стихове. Тази скромна темичка, създадена от още по-скромната ми персона преди години, има толкова голямо сърце, способно да побере всички прекрасни стихчета на земята. Не се уморявайте да споделяте.
Тих
...за теб и темичката ти/ни, Тихичък!
Баща ми казваше, че ако има прераждане, му се ще да се прероди в гълъб... Преди 4 години, на тази дата той полетя нанякъде... Дали вече е гълъб, аз не знам, но два гълъба цял ден са ми на прозореца - мъжки и женски! Едно нежно перце ще ме милва винаги и ще ме топли, когато ми е студено, с него, па макар и на едното рамо закрепено мога и да летя, а други, като Радост, могат да го потопят в мастило и да напишат нещо... Можеш да направиш хиляди неща, когато са ти завещали перо от гълъб!
ГЪЛЪБО
Сърчицето ти, гълъбо, трепка ми в шепите
и не смея да те погаля...
Чувам сънем как плаче сиротно небето ти,
със очите на облаче бяло.
Белоснежни криле ми възглавето, гълъбо,
а те искам в боаза да гукаш...
Остави ме! Отлитай! Не виждаш ли? Въглен съм,
и ми Черната в дверите чука.
Не пренасяй и клонка - не съм за гнездото ти,
дето виеш го с думи и мисли...
Аз съм, гълъбо, сянка на съчица борова
и не вярвай да ти се разлистя.
Нямам нито сърце да те вейна в усоите,
нито мога в прегръдки те пази,
висинето ти да се препъва във корени,
на бръшлян да ти в пътя полазя...
А крилете ти, гълъбо, трепкат ми в дланите,
не ми дава сърце да те галя...
Да умирам от обич - с небето венчавам те -
просто...клетка от мене не става.