За Тиххх !
Във Нанси зимен ден. Мокър сняг заваля.
А отсреща кафе. Влиза тя.
Сяда близо до мен. Как ли мисля смутен
да подхвана аз с нея игра.
Не е умно това да обсъждаш дъжда,
но помага на твойта звезда.
После идва мигът за интимни слова
и потъват следите в снега.
В "Трите гълъба" с теб любовта ни събра
без подслон само двама в света.
Беше хубаво.Нямахме нищо освен
цял живот в миг един споделен.
Във Нанси пролетта с топъл юг е дошла.
Аз съм влюбен и влюбена тя.
Крачим водейки нов философски диспут.
Аз я снимам за хиляден път.
Малки пъстри бистра на площада в дъга
са изнесли тераси навън.
Има толкова шум и поток светлина.
Всеки чака да дойде нощта.
В "Трите гълъба" с теб любовта ни събра
без подслон само двама в света.
Беше хубаво.Нямахме нищо освен
цял живот в миг един споделен.
Но изчезва Нанси зад далечни земи
ден след ден безвъзвратно почти.
И остана един тъжен спомен за мен.
Радостта отлетя към Лорен.
Други пътища тя вече следва сама.
Не пресичат те мойта съдба.
Без да мисля за теб не минава и ден
и това е по-силно от мен.
автор на превода: Тemplier