Лоша работа!....
Дай рецептата!
Макар че временните решения не ме задоволяват.
Ти приказваш за мъжката гледна точка по проблема - мохамедани, християни?
Кво да прави женската половина на човечеството? 
Не. Не говоря за мъжката половина.
Християни и мохамедани са просто най-познатите за нас примери.
Но на света съществува както многоженството, така и многомъжството и груповия брак. И то не само в култури, които принципно европейците смятаме за изостанали, а в хилядолетни такива по-стари и не по-малко изтънчени.
Бракът е културен стереотип решаващ социално-икономически задачи. Онова, което за нас е нормално за други може да кощунствено.
Все пак, за да живееш в една среда, и що годе без проблеми, трябва да се съобразяваш с нейния културен модел и да го приемаш. Иначе самата среда ще те смачка - убийствата с камъни са най-яркия пример който може да бъде даден. Културният модел на тези хора не счита това за убийство-грях, а справедливо наказание.
Европейците сме достатъчно свободни за да сменим средата, ако не ни харесва. Поне на пръв поглед.
Та рецептата.Рецептата е трезво мислене и връщане лентата назад.
Някъде назад би следвало да има емоционални нишки и стойности, които са довели до брака.
Ако нещо от тях е останало, нещата могат да се позакърпят, както се закърпва стара дреха.
Такива нишки има и в бъдещето - на децата преди всичко и отношенията ни с тях. Те също помагат.
Останалото е въпрос на сметка. Чиста трезва сметка. А ако нищо не е останало е само въпрос на сметка, елементарна толерантност, малко добро възпитание.
Старите одеала може да не топлят много, но
и ние остаряваме и никак не е сигурно, че едно ново ще ни прилича, ще ни стопли и няма да го прокъсаме на третия ден.
Разбира се, рецептата в никакъв случай не би закърпила одеалото, ако се е стигнало до пълна емоционална нетърпимост, но трезвата сметка, толерантността и възпитанието, биха могли да направят поносимо и прилично разделянето на дрехата.
Така си мисля, де...
А любовта... Ех любовта...
