Макар да сте започнали няколко теми, ще кажа какво мисля телеграфно:
Смисъл търси във всичко, блуждаейки хаотично, разумът. Той винаги е "там и тогава", докато духът е винаги "тук и сега". Време в човешкия смисъл на думата, не съществува. То също е продукт на разума. Казано кратко, търсене смисъла на живота е начинание отклоняващо ни от от същественото - да сме себе си, тук и сега.
Съжалявам, ако съм разместил нечии представи, но обещавам да почерпя по този повод.
Поздрави
Тих