:)Сириньето,гледат nachev,сириньето,щот може и да не ядат хляб ми макарони.Макар,че сега има едно сирене от тебешир и палмова мазнина,деликатес на цена отпреди развития социализъм.Много ги объркава цената,ама те откъде да знаят ,че само името му сирене.
Твоят опит за математичен модел за формулиране на равновесна цена,може би справедлива цена в динамична пазарна среда ми се чини обречен.Не разбирам от математика и може и да греша,но инстинктивно усещам конвулсиите на умиращата икономика у нас.Прилича ми на времето на "застоя",когато ,според един стар виц Леонид Илич Брежнев ,който карал влака по пътя към комунизма ,наредил половината пътници да слязат и да друсат влака така,че останалите вътре да мислят ,че пътува,защото били свършили релсите.Така е тука и с повечето неща,няма "релси "т.е. път ,дори статиите за пазара на имоти-друсат влака уж,че се движи.
Фло, аз пък се сещам за един друг хубав (и много пазарен) виц.
Младият бедуин отишъл при баща си и му рекъл с развълнуван глас: Тате, разбрах, че цената на камилите много е паднала. Отдавна си говорим, че ни трябва още един керван. Дай пари да купим едно стадо.
Не сине, отвърнал старият бедуин. Няма да си купим камили.
След година старият бедуин повикал младия, дал му кесия жълтици и рекъл: Върви, сине, и купи стадо камили.
Младият отвърнал: Ама, тате! Преди година ти предложих да купим стадото, а цената тогава беше много изгодна. Ти не се съгласи. Сега цената се вдигна, а ти ме пращаш да купувам.
Камилите се купуват с пари, синко, казал старият.
Дето викаш ти, със сиренето работата е същата. Нерде камили, нерде сирене, пък работата една и съща
Гризе ме лошо усещане, че при последните ми напъни за "обясняване" на цените на недвижимостите не съм бил достатъчно ясен и подвеждам аудиторията. Опитвах се да слагам кавички и да говоря само примерно, но много се изписа и смисълът може да е останал нейде скрит в суматохата.
Тези "правила", които са изведени, по никакъв, ама по никакъв начин не определят какви трябва да са цените. Пазарът определя цените.
Правилата не могат да служат и като аргумент в едни ценови преговори.
Те са само индикатор за моментното състояние на пазара, илюстрират разположение в пазарния цикъл.
Конкретните цени се определят от самия пазар и способностите на договарящите страни да прокарат интересите си.
Това е положението. Пазар. Всичко живо се оглежда за някое свободно левче в портмонето на околните и търси начини да го грабне оттам. И започва да ти говори напоително разни неща. Ма качество, дизайн, вечна красота, уют, доходност.
Истината е, че е много трудно, дори невъзможно, да си достатъчно информиран, че да не правиш икономически глупости дори в условията на един развит и свободен пазар. Вършейки сделки, хората по принцип са обречени да играят на чужд терен, често в една враждебна (на интересите им) среда.
Да не говорим за страни като Бг, където е пълно с явни и прикрити монополи и свински черва.
Правилно се казва, че закупуването на имот обикновено е най-голямата сделка в живота на един обикновен човек. Към този акт трябва да се подхожда изключително отговорно и информирано.
Ненужно и направо глупаво е да чакаш разни "теоретично възможни и равновесни" цени. Не е ясно, кой ги изчислявал, с какви мотиви и за каква среда, че и дали въобще биха се случили някога в твоя живот.
Трябва да се положат усилия за навлизане в потайностите на съответния пазар, да се отчете фазата в цикъла, тенденциите и да се вземе подходящо решение.
Илюстрация. Едно време (в имотите) като ревяхме на пълен глас: За Бога, не купувайте! Особено през 2008, помните какво стана.