Автор Тема: За борда - интимно! Ще падне няма, да падне. Кога няма да падне?  (Прочетена 20309 пъти)

Ivel

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 516
  • Карма: +16/-7
  • Респект: +48
    • Профил
Напоследък нета е пълен с гнусни инсинуации относно борда, та рекох си, защо пък да не си напрвим отделна темичка, да си пишем,  има нЕма, 2-3 месеца поне, дал господ такава възможност. Идеята е ясна, кой каквото чуе, види, прочете, изкопае, някое пиленце му пропее, или просто сънува (при значителен процент съвпадения на сънищата с действителноста, медицинско не се изисква, вЕрваме на думи). Добре приети са икономически подплатени анализи, разсъжнения кое с кое се връзва, или не връзва, технически изчисления за тайминга - приблизително кога нЕма да падне борда. И всичко около разбира се, може и хумор в някъкви прилични норми.
  Започвам:

Ше падне, нЕма да падне!

Ivel

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 516
  • Карма: +16/-7
  • Респект: +48
    • Профил
Пословици и поговорки за борда:

Борд помага, ала в кошара не
вкарва!

Бордът не ще молитва, а
мотика!

Питали вълка: защо ти е
дебел борда?
Рекъл: защото сам си върша
работата.

1. Парите и триж да ги броиш, няма да сгрешиш.
2. Парите не са спечелили мене, аз съм ги спечелил.
3. Парата върти света, а правдата небето.
4. Парите не извират у никоя кесия.
5. Дръж бели пари за черни дни.
6. Пара, коя стои, лакомия плоди.
7. Парите мамят жените, а жените - мъжете.
8. Пари от чума не мрат.
9. Имаш ли пари, не давай, доде ти не поискат.
10. За пари и баща си продава.
11. За парата продава си и душата.
12. С парите става и добро и поразия.
13. Покажи му пари, да видиш колко струва.


Коментар: Обърнете внимание на  12


1. Агнешките кожи са по-много на пазар от овчите.
2. Пуснеш ли котака под масата, търси го на масата.
3. Да не дава Господ сляпо да прогледа.
4. От пияния бяга и лудият.
5. Дето се старо не почита, там за добро недей пита.
6. Преди да убиеш мечката, не спазарявай кожата й.
7. Един гледа сватба, друг брадва.
8. На зло не отговаряй със зло, ще ти почернее душата.
9. Кога сбърка, тогаз право казва.
10. Глупак не си избирай за другар.
11. Най-лесно обещава тоя, що няма нищо.
12. Криво дърво се изправя, ама крив човек никогаж.
13. На зла круша, зъл пърт.
14. Не избирай приятел на софра, а в тегота.


Коментар: Обърнете внимание на  1,6,7,9,11,14






Който се цапа, той лапа!

Ти работи, аз ще ти помагам -
рекъл господ!

Суха пола риба не яде, а
мокра!

Нищо не пада готово от
небето!

Който шъта в двора, той
играе на сбора!

Абе то май половината български поговорки са приложими към борда!











Ivel

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 516
  • Карма: +16/-7
  • Респект: +48
    • Профил


Този е икона!



Този е гей



А този нищо не разбира



Пророкът



Метрологът



??????????????????




Това ще бъде апокалипсиса


То било голям кеф сам да си пишеш и четеш, що пък не, а?

Boby

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 113
  • Карма: +4/-0
  • Респект: +5
    • Профил
Напоследък нета е пълен с гнусни инсинуации относно борда, та рекох си, защо пък да не си напрвим отделна темичка, да си пишем,  има нЕма, 2-3 месеца поне, дал господ такава възможност. Идеята е ясна, кой каквото чуе, види, прочете, изкопае, някое пиленце му пропее, или просто сънува (при значителен процент съвпадения на сънищата с действителноста, медицинско не се изисква, вЕрваме на думи). Добре приети са икономически подплатени анализи, разсъжнения кое с кое се връзва, или не връзва, технически изчисления за тайминга - приблизително кога нЕма да падне борда. И всичко около разбира се, може и хумор в някъкви прилични норми.
  Започвам:

Ше падне, нЕма да падне!


Е дай малко интрига де - колко залагаш, че ще падне?

Ivel

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 516
  • Карма: +16/-7
  • Респект: +48
    • Профил
Залагам една каруца кукуруз останал в хамбара от американската помощ по Жельово време, че нема да падне!

Dimitar.

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 406
  • Карма: +32/-5
  • Респект: +49
    • Профил
Мистър Х казва, че сестрата на мистър У е проститутка.
Има две възможности:
* мистър У няма сестра. Тогава пред мистър У има две възможности:
  • да обяви това. Тогава го обвинят, че лъже, че няма сестра;
  • да си замълчи. Тогава всички приемат, че сестра му е проститутка.
* мистър У има сестра. Тогава пред мистър У пак има две възможности:
  • декларира, че сестра му не е проститутка, следва "аха, щом казва, че не е проститутка, значи е";
  • декларира, че сестра му е проститутка, следва "ето на, знаехме си ние".
Приликата с твърденията за борда не са случайни.  :)

nachev

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1176
  • Карма: +80/-1
  • Респект: +179
    • Профил
Сетих се, че някъде имам стари мои файлове за борда.
Намерих един набързо.
Има и нещо интересно, има и неактуални, почти наивни неща.
Предлагам да не се чете  :)
После да няма оплаквания.


""Здравейте,
 Аз също бих искал да се запозная с едно наистина стойностно и коректно изследване относно курса на лева към еврото (а оттам и към други валути), но не съм виждал такова.
 Не бих се съгласил с мнение, че е много трудно да се направи.
 Причините да не се прави/оповестява са на друго място.

 Преди години проф. Г. Петров излезе с една статия (периодичен печат), в която обосноваваше една теза, че към момента на приемане на закона за Валутния борд и определянето на курса лев/г.марка левът е бил силно подценен.
 (Бащите на Борда icon_smile.gif ¨)) Правилно са "отгатнали" посоката на бъдещата промяна и са взели вярното решение. По мое скромно мнение. Естествено винаги може да се възразява или спори за това или онова от тезата на Г.Петров, но според неговите изчисления, левът беше ЗНАЧИТЕЛНО подценен. Ако мога да възпроизведа по памет - в съотношението 1:1 левът "присъства" с едва 32-33 % от стойността си.
 Не мога да си спомня, дали изчисленията му бяха правени през "PPP".
 Вероятно! Иначе не би имало особена стойност.

 За тези 10 години след този момент инфлационният диференциал между Бг и "еврозоната" (с цялата условност на използваното понятие еврозона) би могъл да се оразмери без особени затруднения, но естествено само това не би могло да бъде сериозно основание за ангажиране с някакви крайни становища относно точния размер на под/надцененост на лева.

Здравейте,
 На провеждащата се среща на европейските финансовите министри П. Орешарски отново е поставил въпроса за въвеждане в Бг на ERM2.
 Престоят там (преди евентулно преминаване към евро) е минимум 2 години.
 Ерго, някъде в главите на експерти и/или политици (или поне определени кръгове) продължава да се мъти мисълта за максимално бързо присъединяване на Бг към еврозоната, да кажем към края на 2010.

 През последните месеци срещах няколко мнения (оценки) от външни източници, че реалистичният срок за Бг. е 2012 - 2013 г.

 И тук иде въпросът ми ?!

 Кой в Бг има интерес да бъде разкаран левът максимално бързо ?
 При условие, че "говорител" за реализирането на тази идея е финансовият министър (който апропо няма да е такъв към момента на случката), в чий интерес е да дойде еврото?

 Да не забравяме, че някои страни от ЕС25 още не са влезнали в ERM2.

 Може ли на фона на горното поне да се спекулира (ако не искаме да излизаме с категорични твърдения), дали левът е надценен/подценен.


Пуснато на: 09:51:01 ч. | 31.08    Заглавие:
 icon_quote.gif ¨ icon_edit.gif ¨
Търсих инфо в сайта на БНБ и попаднах на данни относно подцененост на лева.

 Вижте тук в отчет 9 за юли 2007 - съвсем пресна информация.

http://www.bnb.bg/bnb/home.nsf/fsWebIndexBul?OpenFrameset


 Предполагам, че ще ви е интересно.
 Моля за коментар.
 Имам някакаъв технически проблем и част от текста ми излиза на маймуница та не виждам точно, какво се показва.

Здравейте,
Приемам мнението на Хампарцумян. Той, човекът, знае какво говори !

Предварително да предупредя, че който се дразни от по-дълги приказки, просто да не чете. Няма да загубите много :-)). Скипвайте без много колебание. Друго си е да те наругаят сочно в два реда ! Не мога да се изразя съвсем кратко по темата.

Разбирам в известен смисъл и нервността  на банкерите от запад, включително  ЕЦБ. Дали, обаче, те имат повод да се тревожат ?!
Пречи ли ни бордът? Той ли е факторът, който провокира инфлацията ? Ами левът ? Има ли нещо вярно във все по-често чуващото се твърдение, че левът е надценен и че едно евро трябва да е 4 лева? Какво става ако махнем борда?

Все сериозни въпроси. Възможни ли са кратки, категорични и напълно верни отговори. По-скоро не, но нека все пак направя кратък коментар по тази толкова интересна тема.

Вече съм имал повод да споделя в друга западнала :-)))  тема, че преди години проф. Г. Петров (става дума за Голямата секира, който не знае. Няма нищо общо с проф. Кр. Петров или пък с една друга известна Секира - Ст. Александров) излезе с една статия (периодичен печат), в която обосноваваше една теза, че към момента на приемане на закона за Валутния борд и определянето на курса лев/г.марка левът е бил силно подценен.
 (Бащите на Борда :-)) правилно са "отгатнали" посоката на бъдещата промяна и са взели вярното решение. По мое скромно мнение. Естествено винаги може да се възразява или спори за това или онова от тезата на проф. Г.Петров, за използваната методика, за достоверността на резултатите. Според неговите изчисления, левът е бил силно, дори  ЗНАЧИТЕЛНО подценен. Аз субективно приемам мнението му. Ако мога да възпроизведа по памет - в съотношението 1:1 левът "присъства" с едва 32-33 % от стойността си. Ерго, марката е "надценена" с 68 %, левът е значително подценен.  Всъщност не искам чак толкова да се взирам в конкретните цифри. Малко отгоре или отдолу не би трябвало да промени основните изводи. 
 Не мога да си спомня, дали изчисленията му бяха правени през "PPP".  Вероятно! Иначе не би имало особена стойност, а проф. Г. Петров е също от хората, които знаят какво говорят.

На ежедневен стопански език (не искам да използвам думата икономически, че това често води във форума до замеряне с дипломи :-)) това означава няколко неща (поне).
- с един лев по онова врме е можело да се купят около 3 пъти по-голямо количество стоки и услуги от една "кошница". Много е важно каква е тази кошница, но нека се абстрахираме за миг от този аспект.
- много условно можем да говорим и за една "девалвация" на националната ни валута, която да спомогне за стопански растеж  чрез създаване на благоприятни условия за развитие на износа. Естествено разбирате, че използвам думата девалвация напълно условно и то по простата причина, че в предхождащия период трудно можееше да се говори за наличие на адекватен или нормален валутен курс, каквото и да значи това. Все трябваше отнякъде да се тръгне.
- анонс към стопанския сектор : Ето, имате законодателна база и сигурност, че за всяка ДМ ще получите по левче. Работете, развивайте, производство и услуги, търсете  ниши, изнасяйте, престуктурирайте.
Леко смигване и забележка под черта: Има един сериозен хоризонт за изяждане пред вас преди да изчерпите заложеното в основите на борда. Всички знаем, че инфлацията в лв. ще е по-висока от тази в евро, но пък демокрацията и свободният пазар са една обществена система, при която ръстът на заплатите винаги крета далеч след инфлацията и концентрира богатството в ръцете на корпоративния сектор (основно финансов, но и реален) и предприемачите.
- едновременно с горното, обаче, имаме и други аспекти. Голяма част от страната, активите бяха криминално и мародерски заграбени (думата мародерски я каза един бивш мин.-председател, но за съжаление вече не можем да го питаме какво точно е имал за идея), финансовата система беше умишлено съсипана поради користно подбуди. Какво можеше да предложи страна като Бг в този момент. Знаем си хала, нищо не можехме да предложим, е, почти нищо. Евтин труд и евтини човешки животи - толкова. Нека погледнем истината в очите - това също беше заложено в онова съотношение 1:1. Но имаше ли въобще  смислена алтернатива - Нямаше! Страната следваше да тръгне отнякъде, па макар и да е принудена с цената на мизерни заплати да продава навън на безценица, да "изнася" извън страната ационален доход. Така са правели и други преди нас, споменете се за Япония през 60-те и дори 70-те години, та нима и до сега Китай не прави същото. Сравнението не е напълно удачно защото освен механичната прилика тези две страни демонстрираха, че имат цел и са тръгнали нанякъде.
За да "поискат" от хората тази поредна жертва нашите "елити", основно политически трябваше да си осигурят една сплотена, мотивирана и уверена НАЦИЯ зад гърба си. Не стадо, което да бъде лъгано и грабено. Нещата не потръгнаха добре за жалост още при Началника и Бате Славе. За Мистър 800 дни, какво да кажем, ами там нещата си бяха прозрачни още преди 800-те. Докато на предните можехме поне да се надяваме, то тук и надежда на дали можеше да има.

Е, добре, но реч идеше за Борда. Да приемем, че знаем от къде сме тръгнали преди 10 години. След онзи  момент инфлационният диференциал между Бг и "еврозоната" (с цялата условност на използваното понятие еврозона) би могъл да се оразмери също без особени затруднения. И като имаме този диференциал можем с малко проста аритметика да видим каква част от подценеността на лева е "изядвена". Нека все пак не опростяваме нещата само до аритметика и числа.

Въпросът е къде сме сега. Моят субективен отговор е, че левът продължава да е подценен, но има среди в страната, които не могат да намерят покой :-))) и търсят всячески способи да се изяде и останалия диференциал. Случващото се през последните месеци е нещо като илюстрация за това. Инфлацията е скандална. Прави са европейските финансисти да негодуват. Освен всичко останало, те добре знааят, че няма такъв курс, който спира на паритета и въздъхва с облекчение : Ох, свърших си работата !
Точно обратното, прочесът е инертен и ще продължи, а обърнат ли се нещата и стигнем ли до състояние на видимо надценен лев, то бързо ще се влошат условията и за без това несигурния ни износ. Оттам лесно може да се тръгне в негативна спирала: ВТ баланс, текуща сметка, платежен баланс, брутен външен дълг.

 Износът ни за сега расте, но обемът (дори не би ми дошло наум да коментирам структурата му) далеч изостава от вноса. Що се отнася до условията за осъществяване на износ и ефективността му и без да притежавам много информация знам и съм убеден, че състоянието е тъжно. Продаваме средно до ниско качество на ниски цени. Опитът от последното лято да вдигнат цените на туристическата услуга е симптоматичен и също завърши безславно, върнаха ни в ъгъла и ни показаха пръст. При вас ще идват социално слаби, пенсионери, любители на евтин алкохол, някое и друго заблудено семейство с деца. Стига ви!   
Тук се сещам да се запитам и друго. Горини наред се успокояваме, че нямало нищо страшно в негативните ВТ баланс и текуща сметка, защото те били резултат от вноса на инвестиционни стоки.  Не е ли време тези инвестиционни стоки да започнат да генерират обратни потоци и принаден продукт?! Да не се окаже, че са предимно самосвали и подобно за да се строят къщи,  мезонети и молове и SUV за да могат женичките на елита да ходят на пазар в моловете :-))))

Споменатото по-горе не би могло да бъде достатъчно за ангажиране с някакви крайни становища относно точния размер на подцененост на лева. В тази връзка БНБ прави едни месечни обзори ( раздела за парична политика)  и там темата се засяга, ама не мога да разбера как точно го измерват (че и Биг Мак е намесен, което не че е лошо, но дали е достатъчно )

И тъй, пазете Борда, В момента нищо по-надеждно от него тук няма! Истинска парична политика не може да се води, а в Бг по-скоро и не трябва, но макар и с ограничени средства и лостове да се търсят възможности за успокояване на хората (че няма пак да ги ограбят). Тук мерки по фонда за защита на депозитите са смислени.
Положително е да се търсят начини за драстично намаляване на темповете при кредитната задлъжнялост, особено ипотеките за жилища. Това пак е отчаян ход на домакинствата в условия на несигурност и страх от бъдещи грабежи. МЗР на банките бързо и значително нагоре. Няма да е лесно, те играят за интересите на собствениците си, пък ние ги знаем кои са.
Политиката на бюджетен излишък е без сериозна алтернатива. Жестоко е към хората (учители и други), но не виждам как иначе да се брани страната и  Борда след толкова съсипия, кражби и нежелание да се правят реформи.

Преди отчетите за безумната инфлация от последните месеци си мислех, че бордът у нас има достатъчно резерви за да ни "добута" успешно до еврото в средносрочна перспектива и не е наложително да се търсят бързи начини за "разкарване" на лева.
Вече не съм убеден в това!
По тази причина си казвам - борба с инфлацията с всички приемливи средства с оглед на вкарването и в рамките на критериите, след това без излишно туткане - в ЕРМ2 и след не повече от минимално изискуемата "карантина" да се заемем със сеченето на евро монети :-)).

И да е ЕВРО, никакво еуро. ""



nachev

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1176
  • Карма: +80/-1
  • Респект: +179
    • Профил
Намерих един файл, в който има описание за начина на "действие" на нашия борд.
Старо е, но това не променя валидността.

За сведение:

" 2. Специфика и особености на валутния борд в България

 През юли 1997 г. у нас изпълнението на монетарните функции на БНБ бе поето от т.нар. паричен съвет (също наричан валутен борд) – особен вид монетарен режим с парична политика, която прави невъзможно използването на централната банка като кредитор от последна инстанция и елиминира възможността за инфлационното финансиране на фискалния дефицит. За да бъдат разбрани възможните ефекти на дефицита по текущата сметка върху макроикономическата стабилност в страната, налага се накратко да се спрем върху функционирането на валутния борд.
 Класическият валутен борд изисква натрупването на определен валутен резерв, с който се обезпечава местната валута в обръщение, и въвежда фиксиран обменен курс спрямо резервната валута. По този начин централната банка вече не може да следва самостоятелна парична политика, независима от тази на банката емитент на резервната валута, и местната монетарна политика на практика се свежда до движение на паричната маса в левове, повтарящо движението (нарастване или намаляване) на натрупания валутен резерв с приблизително същите темпове. Така основните черти на класическия валутен борд могат да се резюмират в 4 точки:
 • Обезпечаването на местната валута с резервна чужда валута.
 • Наличие на строго фиксиран курс спрямо валутата, избрана за резервна.
 • Забрана със закон на централната банка да служи като кредитор от последна инстанция, която елиминира възможността местната централна банка да осребрява ценни книжа, емитирани от правителството с нова парична емисия, или да рефинансира търговските банки чрез сконтови заеми.
 • Осъществяване на банковия надзор от институция, различна от централната банка, за да се избегне потенциален конфликт на интереси.

 Казано на интуитивно равнище, този механизъм позволява стабилността на резервната валута постепенно да се предаде на местната, като същевременно укрепи доверието в нея.
 Същевременно българският валутен борд се отличава от класическия модел по някои параметри, при това в значителна степен, така че не може да бъде приет за валутен борд в чист вид.
 С оглед на кризата в платежоспособността на търговските банки, предхождаща приемането на борда, при създаването му е намерено за уместно да се проведат допълнителни мерки за укрепване на доверието в него. Затова създателите на борда предвиждат възможността с чужда валута да се обезпечат не само банкнотите в обръщение, но и част от депозитите в търговските банки. Това е осъществено чрез въвеждането на изискване за поддръжка на задължителни минимални резерви (ЗМР), които те депозират в БНБ. С оглед на вече създадената надзорна инфраструктура, решено е също БНБ да поеме и финансовия надзор над търговските банки, макар че това също е нетипично за системата на чист валутен борд.
 Отново с цел повишаване на доверието, възможността БНБ да влезе в ролята на кредитор от последна инстанция е запазена, но в много строго ограничен вид, така че да не може да застраши финансовата стабилност с инфлационно рефинансиране. Освен това БНБ остава фискален агент и депозитар по финансовите операции на правителството, така че то да може да провежда своите разплащания по събиране на данъци, изплащане на заплати и др. чрез БНБ – отново нещо нетипично за системата на валутен борд. Това налага обезпечаването и на правителствения депозит в БНБ с резервна валута, поради което той също присъства като пасив в баланса на управление „Емисионно”. На практика обаче Министерство на финансите се стреми да поддържа сравнително постоянна сума по паричния влог в БНБ, с което избягва намеса в паричното предлагане, както ще видим по-долу.
 С оглед на изброените особености, разликите на българския валутен борд спрямо класическия могат да се изброят в следните 5 точки:
 • С резервна валута са обезпечени не само банкнотите (монетите) в обръщение, но и част от депозитите на търговските банки, както и правителственият депозит.
 • Макар и в силно ограничен вид, запазена е донякъде възможността за кредитиране от последна инстанция, главно като средство за укрепване на доверието, че системен риск няма да бъде допуснат.
 • В отлика от общоприетия валутен борд, БНБ осъществява финансовия надзор над търговските банки.
 • Наличието на правителствен депозит в пасивите на БНБ индиректно дава възможност на МФ да влияе на паричната маса чрез провеждане на каква да е операция, променяща размера на правителствения депозит.
 • Тъй като резервите на търговските банки, както и правителственият депозит включват сметки не само в български лева, но и в различни чужди валути, покритието в резервна чужда валута по построение използва повече от една резервна валута, или по-точно казано, кошница от резервни валути. Това също е отлика от стандартния борд.
 Някои автори разглеждат наличието на правителствен депозит като противоречие с правилата на борда, защото в известен смисъл позволява дискреционна промяна на паричната маса. При все това, прагматично погледнато, този въпрос сякаш бе решен от практиката, която показа, че валутният борд у нас може да постигне стабилизация и при тези условия. Практическата политика на МФ за поддържането на приблизително постоянно салдо по този депозит осигури възможност валутният борд да оперира както е предвидено, без правителството да се намесва в паричната политика.

 Административно бордът е поделен на управление „Емисионно” и управление „Банково”. Ключови за разбирането на работата на борда са операциите на управление „Емисионно”, което извършва всички операции, свързани с емитирането на български левове и осигуряване на неограничената им обмяна с резервна валута с населението, правителството и търговските банки. Тези операции могат да се обобщят в баланс със следните позиции: активи в чужда валута (FX) и пасиви, състоящи се от:
 • Левове извън банките С
 • Резерви R на търговски банки, депозирани в БНБ
 • Правителствен депозит G
 • Депозит B на управление „Банково” в управление „Емисионно” за изравняване на баланса, състоящ се от разликата между активите FX и сумата от пасивите C+R+G, което дава просто излишъка или преосигуряването на БНБ с чужда валута свръх необходимото.
 Паричната база, състояща се от левовете в обръщение плюс високоликвидните банкови резерви, може да се изрази като M = C + R.
 Балансът се измерва в лева (и двете колони) и има следния обобщен вид:


 Активи Пасиви
 FX C
 R
 G
 B

 При операции на обмяна на резервна валута с лева икономическите агенти купуват валута от БНБ, което понижава FX. Същевременно те предават на БНБ своите левове, което ги извежда от обръщение и намалява С или R. По този начин паричната маса С+R намалява с толкова, колкото и FX, и балансът на управление „Емисионно” се запазва. Така от баланса на управление „Емисионно” лесно могат да се определят факторите, влияещи на паричното обръщение при условията на валутен борд:

 M = FX – G – B,

 Това основно уравнение показва, че при равни други условия промяната на валутните резерви при коя да е операция, която се отчита в активите и пасивите едновременно (например при купуване на евро срещу лева, за да се осъществи внос от чужда държава), води до промяна на паричната маса в страната в същата посока и количество. Съществуват обаче и други операции, които понижават само активите или само пасивите. Такива операции са: събирането на комисиона при обмяна (какъвто БНБ има право да начисли в обем под 0.5 на сто) или пък оперативни разходи на БНБ. Такива едностранни операции обаче имат толкова малък дял в общия баланс на управление „Емисионно”, че на практика може се каже, че паричната база в страната повтаря почти точно движението на валутния резерв в БНБ, което се вижда от движението на сумата С+М на Графика 4. (По-подробно работата на борда е описана в: Добрев, Д. „Паричният съвет в България: устройство, особености и управление на валутния резерв”, дискусионен материал на БНБ от юни 2000 г.)
 Графика 5 от своя страна показва разпределението на различните активи, които влизат във FX. Както вече упоменахме, една част от валутния резерв на управление „Емисионно” е инвестирана в ценни книжа, които имат по-висока доходност от по-ликвидната, но и по-нискодоходна кешова позиция. Друга част от активите се съхранява под формата на монетарно злато, което също може да бъде високоликвидно, ако при нужда се обмени за резервна валута. В крайна сметка, при определяне на портфейла БНБ решава класическа задача по управление на риска, като отчита очакванията си за това каква ликвидност ще й бъде необходима в бъдеще. Следва да се отбележи обаче, че тъй като инвестиционният модел на БНБ не се обявява публично, точната реакция на банката не е известна. При все това за целите на настоящия анализ е разумно да приемем, че ако БНБ наблюдава значително търсене на ликвидни средства в кратък период от време, тя неминуемо ще предприеме мерки за диверсификация на портфейла си в посока по-ликвидни активи, макар и количествените параметри на реакцията й да не са известни с точност. Тук следва да отбележим, че при ликвиден пик от сорта на описания в първа част съществува възможността дори дългосрочните ценни книжа от актива да бъдат обменени, макар и с известна загуба за сметка на излишъка чужда валута В, без това да дестабилизира борда. Поради несигурността за реакцията на БНБ обаче в този анализ ще приемем, че ликвидните позиции на БНБ се изчерпват с наличната чужда валута в кеш плюс (евентуално) активите в монетарно злато към последната известна дата, април 2007 г.; така развитият тук анализ ще съответства по-скоро на възможността за най-лош сценарий за валутния борд. "




Boby

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 113
  • Карма: +4/-0
  • Респект: +5
    • Профил
Залагам една каруца кукуруз останал в хамбара от американската помощ по Жельово време, че нема да падне!

Ааа не, аз така няма да играя пък!  *blush*

imotko

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 634
  • Карма: +18/-69
  • Респект: -86
    • Профил
Начев, не мога да изпия толкова хапчета за главоболие.

nachev

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1176
  • Карма: +80/-1
  • Респект: +179
    • Профил
Начев, не мога да изпия толкова хапчета за главоболие.
Тези тексттове не бяха предназначени за теб.

Ivel

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 516
  • Карма: +16/-7
  • Респект: +48
    • Профил
Те човека вика, че всичко си е Ок а вие борда та борда

Калин Христов: Няма риск за държавните финанси Фискалният резерв ше се попълни през втората половина на годината, смята служебният министър на финансите
 
Фискалният резерв е намалял с около 700 млн. лева за една седмица и според последните данни на БНБ депозитът на правителството е 2,7 млрд. лева. Според експерти в търговски банки са депозирани около 300 млн. лева. Така общите резерви на държавата в момента са около 3 млрд. лв.

Това според финансовия министър Калин Христов е нормална тенденция в началото на годината, заради по-големите лихвени плащания. В края на февруари фисканият резерв е бил дори на по-ниско ниво от 2,4 млрд. лева.

Според финасовия министър резервът ше се попълни през втората половина на годината. Категоричен е, че риск за правителствения портфейл и финансовата стабилност няма.

"Фискалният резерв има ролята да позволява правителството във всеки един момент да може да си посрещне плащанията, т.е. той трябва да се изменя, няма никакво необичайно поведение на фискалния резерв.

Относно наблюденията ви за последните дни - там има динамика и в рамките на месеца, в началото намалява, защото се плащат пенсии и други плащания и в средата на месеца се увеличава, тъй като постъпват данъчните приходи, напълно нормални неща се случват и няма никакъв риск или основания за притеснения.

Фискалният резерв не е част от валутния борд, затова БНБ има отделни резерви и те в момента са на едни от най-високите исторически високи нива, т.е. по отношение на валутния борд няма и не може да има никакви съмнения", заяви  Калин Христов, служебен министър на финансите.

http://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/kalin-hristov-niama-risk-za-dyrjavnite-finansi,148281/

Те това дебелото накрая дали е така а, аз съм малко прост и не разбирам, ако може някой да го изтълкуава, ще съм признателен, как така до вчера не го знаехме това, така дълбоко сме се заблуждавали ? Дянката вика - некой го клати а Калин вика - клати додовия ми. Е пиша сега и тоя и от телевизията го разправя същото, ми що не казахте по-рано, да не се вълнуваме, мен лично не ме успокои, все едно малко си ме ръчка под лъжичката.
« Последна редакция: 14 Март, 2013, 20:25:27 от Ivel »

Ivel

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 516
  • Карма: +16/-7
  • Респект: +48
    • Профил
Стив Ханке: Неразумно е да се атакува валутния борд
Без валутния борд лихвените проценти ще скочат, дефицитът ще се повиши, правителствените разходи ще излязат извън контрол, предупреждава специалистът
Стив Ханке, наричан още "бащата" на валутния борд в България Снимка: Ройтерс

 
Всеки, който атакува валутния борд, трябва да бъде вкаран в лудница. Това е абсолютно неразумна реакция срещу стабилността. Ако се откажете от валутния борд, лихвените проценти веднага ще скочат, дефицитът ще се повиши, правителствените разходи ще излязат извън контрол, безработицата също ще се повиши.

По този начин коментира евентуалното премахване на валутния борд Стив Ханке, професор по приложна икономика в университета "Джон Хопкинс" в Балтимор и "баща" на валутния борд в България пред БНР.

По негови думи на финансовия министър в България би му било много трудно да контролира бюджета без валутен борд.

Той посочи, че едно от предимствата пред инвеститорите, които планират вложения в страната ни, е ниският държавен дълг на България. 

Още по темата
Колко сигурен е валутният борд?

Дянков: Олигарси опитват да свалят валутния борд, за да не връщат кредити

Калин Христов: Еврозоната вече не е толкова привлекателна, колкото преди

Защо България не бърза да влиза в еврозоната

Ханке: Българската икономика дължи доброто си състояние на валутния борд

В капана на общата валута

Р. Райков: Валутният борд е усмирителна риза, но сега може и да не помогне


Същевременно Ханке изрази негативното си мнение във връзка с корупцията в държавата, която по негови думи е основният проблем пред икономиката ни.

Той допълни, че единственото възможно решение е да се продължи с фискалната дисциплина, да се реформира съдебната система и да се намали броят на хората в правителството, защото корупцията в България „се развива около политиците”.

Ханке направи коментар и по повод назначения служебен кабинет и по-конкретно новия финансов министър Калин Христов.

“Познавам го от много години и мисля, че той е отличен избор. Калин Христов е първокласен човек. Той познава много добре икономическата система на България, експерт е по проблемите на валутния борд, а бордът е опората и сърцето на цялата система”, категоричен бе Ханке.

http://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/stiv-hanke-nerazumno-e-da-se-atakuva-valutniia-bord,148273/

Добре са му се оплакали на бащицата, че някой го клати борда ама защо не са му казали простичката българска поговорка -"Не е луд тоя дето изяжда зелника а тоя дето му го дава"

imotko

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 634
  • Карма: +18/-69
  • Респект: -86
    • Профил
Начев сега ще ти го обясни. Ама не той лично, което би било чудесно, а със две-три дълбокомислени и безсмислени интервюта и прочие. Стига да имаш два-три дни да ги прочетеш.

nachev

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1176
  • Карма: +80/-1
  • Респект: +179
    • Профил
Начев сега ще ти го обясни. Ама не той лично, което би било чудесно, а със две-три дълбокомислени и безсмислени интервюта и прочие. Стига да имаш два-три дни да ги прочетеш.
Ето една чудесна постъпка и просто обяснение.

Начев не бута борда и стиска зелника.
Имотко иска да яде зелник, но не иска да си признае, а играе етюд за "незаинтеросаваност".
Разчита, че ще се изпъча геройски и епично ще викна: Кой, аз ли бе! Аз ли няма да почерпя (зелник)!