Историята, която ще прочетете сега, се случила в морската градина в Бургас през едно знойно лято. Там, за пръв път пуснати сами на море, прекарвали лятната си ваканция две млади влюбени създания - осемнайсетгодишните Геле и Ленчето от Перник. По цял ден те се печали на плажа, плацикали се в морето, но все още така и не се престрашавали да достигнат момента на истинската интимност. Напразно Геле гледал с надежда пищните форми на възлюбеното си Ленче, които преливали от банския й и напразно въздишал тежко, представяйки си колко близо и същевременно колко далече от него е цялата тази плът.
Но Ленчето не била проста. Преди да встъпи в близък телесен контакт с гаджето си, тя искала, както я била учила мама, да се убеди в дълбочината и истиността на неговите чувства. Поради тази причина тя постоянно предявявала всякакви изисквания към Геле. Казано на чист български - не спирала да го муфти.
Но една топла бургаска вечер, Геле успял да постигне значителен напредък на любовния фронт и да накара любимата си да излязат на романтична разходка. Когато слънцето залязло и топлият здрач станал гъст и лепкав от натрупаните скрити страсти, Геле и Ленчето седнали един до друг на една пейка и вперили погледи в морето. Докато Геле се чудел как точно да започне решителната офанзива, на съседната пейка, точно до тях, също седнали момче и момиче. Геле ги огледал внимателно и след като се подвоумил дали да ги изгони по-надалечко, че да не пречат, взел друго решение: "Тия явно са тукашни - помислил си той - Сигур са бая по-отворени от мене. Я нека да седят те тука, пък аз ще гледам к`во ще прави тоя пич и ще правя с Ленчето същото". И тъй, Геле започнал да надава ухо и чул как момчето от другата пейка попитало момичето:
- Искаш ли нещо, бубе?
- Д-а-а - нежно и леко глезено казало момичето. Искам да ми донесеш сладоледче!
Геле на секундата тупнал Ленчето по якото бедро и също попитал:
- Ъ-ъ-ъ..., Ленче! Нещо така да искаш, както си седим, а?
- Ъхъ, искам - ухилила се Ленчето. Бегай ми донеси една голяма баничка с голяма боза!
Понесен на крилете на любовта, Геле само за миг изтичал и се върнал с бозата и баничката. Докато Ленчето дъвчела, заглушавайки шума на корабните сирени, Геле продължил да слуша какво става на другата пейка:
- Бебо-о-о... - казало пак момчето. Искаш ли още нещичко, а?
- Д-а-а - глезено отговорила девойката. Искам пак сладоледче, ама и ягодкиии!
Геле мълниеносно се извърнал към Ленчето:
- Ленче, ма! Ти още нещо, така, не щеш ли, ма?
Трогната от такова внимание, Ленчето натикала последното парче баница в устата си и казала:
- Искам още една голяма баница и още една голяма боза! Не! Две бози!
Геле донесъл и тях и с преливащо от любов сърце взел да съзерцава как Ленчето поглъща всичко. В този миг откъм другата пейка пак се чуло:
- Бейби-и-и, дали искаш още нещичко?
- Още сладоледче - бил отговорът. И още ягодки!
Само по тона на момичето, Геле разбрал, че тактиката на съседа му по пейка е повече от успешна. Затова той отново се извърнал към Ленчето, която тъкмо допивала втората боза и нежно запитал:
- Ленче! Сигур още нещо ти се иска, а?
- Ъхъм-м-м - примляснала Ленчето и възторжено погледнала Геле. Тоз` път искам път две големи баници и пак две големи бози!
Само секунди трябвали на Геле да изпълни желанието на любимата си. И докато тя, под нежния плясък на вълните и под закачливите програквания на гларусите, поглъщала поредните баници с боза, Геле отново насочил антените си към другата пейка и заподслушвал.
- А сега, бейби, какво ще поискаш - казало момчето.
- Сега - казало момичето, сега вече искам само тебе!
И двамата скокнали от пейката и се отправили в неопределена посока, разбира се - със съвсем точно определени намерения! Този факт дал нови надежди на Геле. Той отново стиснал здравото бедро на Ленчето и с възможно най-мъжествения си глас казал:
- Ленче... Виж кво... Ленчето погледнала Геле със странно напрегнат поглед и обърсала мазната си уста с ръка:
- К`во, Геленце?
- Не искаш ли - прокашлял се Геле, не искаш ли сега вече нещо различно, а, Ленче?
- Искам бе - простенала Ленчето - сега искам да ида до кенефа, а после - още една баница!
