Малка мощна музика
Любен Дилов - син
Как да впечатляваме с разтърсваща музикална култура
Една тривиалност твърди, че мъжете усещали любовта през очите, а жените през ушите. Не бързайте от гинеколог-любител да се преквалифицирате на отофаринголог. Има и други начини да достигнете сърцето и изобщо желаните органи на една дама, минавайки през ушите. Например музиката.
Разбира се, глупаво е веднага да започнете с разясняване на разликите между Глен Гулд и Алексис Вайсенберг при изпълнение на „Вариации Голдберг”. Ако се захванете да правите анализ и на песенното творчество на Ивана, сравнявайки бихармоничния лад с хиджаса (има два хиатуса, докато хидажасът е с един хиатус, при това микротонален), също няма да се докарате до коитус. Ако дамата е в състояние да си говори с вас за такива неща и наистина да й е интересно, най-вероятно за нищо друго не става.
Винаги ще сте впечатляващ обаче, ако разкажете за страстната любов между Шопен и Жорж Санд. Но трябва предварително да сте сигурен, че сваляте дама, която при думата „флажолет” няма да се изчервява или да си мисли, че я псувате на влашки. А освен това трябва и да четете по темата, а най-вероятно няма да имате възможност да отскочите до гугъл, точно когато най-много ще ви се налага. Нищо, че разни телевизионни реклами ви убеждават, че всичко важно за Кнут Хамсун може да научите по телефона си. Изобщо не е така.
Как да впечатлим с музикална култура, без да използваме израза: „Кой, Миро ли?! Тоа съм го ебал в казармата…”
Истина е, че дамите, особено младите, слушат изключително много музика. В крайна сметка музиката предизвиква у човека вълнение, което той не е в състояние да обясни. Усещане, много женско като цяло. Пример: жените говорят за пеперуди в корема, а мъжете при същия израз обикновено си представят молци, които са им нападнали хавлиените чорапи. Твърде често женското присъствие наподобява вувузела – даже наименованието на южноафриканския тромпет е подходящо за гальовно обръщение към половинката. Но днес говорим за случаите, когато става дума по-скоро за вулво-зела – т.е. обект на желание, с който искате да сте взел-дал, но за да стигнете до там, трябва да минете през досаден разговор за музика.
Ето няколко антрета за завързване на музикален разговор:
* Какво слушате? Шакира? Понякога ми се ще да съм дакел, за да мога да припкам след нея и да я гризкам по дупето…
* Уди Алън казва „Всеки път, когато слушам Вагнер, ми иде да нападна Полша” (трябва да имате готовност след това или да нападнете дамата като Полша, или да предприемете дълъг разказ за Лоенгрин и Зигфрид и как сте се напил с бира на фестивала в Байройт);
* Като изключим Веско Ешкенази, всички велики цигулари са евреи (подходящо начало за свалка с депутатката от „Атака” Калинка);
* Франк Синатра е имал много вземане-даване с мафията, но Маргините ги оправдаха и по това обвинение;
* Струнните квартети се получават след посещение на руски симфонични оркестри в Америка;
* Не мога да разбера какво толкова му харесват на Енрико Иглесиас?! Вчера един от махалата ми показа как пее – нищо особено!
* За Бойко Борисов разликата между цигулка и виолончело е, че челото гори по-дълго. (Ако разговорът продължи в тази посока, можете да блеснете и с познанията, че премиерът свири на акордеон. Добавете, че вие също сте свирил на акордеон, но вече не свирите. Мъжеството ви е толкова голямо, че на един концерт в единайсети клас се закачило за меха на акордеона и до края на концерта сте свършил три пъти. Иначе акордеонът ви е бил 120 баса, Велтмайстер);
* Ако наблизо има какъвто и да инструмент, можете да извлечете от него каквито и да е звуци, твърдейки, че сте последовател на додекафонията и Арнолд Шьонберг. Настоявайте, че сте бил многообещаващ млад талант, но сте бил принуден да изхранвате семейството си с музика. Съседите ви са събирали месечни суми, за да не свирите на цигулка всеки следобед.
* Почерпете ухажваната от вас дама с коктейл „Лунна соната”. Състои се от равни части мента, мастика и шампанско. Ако добавите и арменски коняк се получава „Танц със саби” от Хачатурян, но за предпочитане е да останете на „Лунна соната”. След два танца със саби, със сигурност няма да успеете да си намерите нито сабята, нито ножницата.
* Масажистът на Луна не се казва луноход (темата не е много музикална, но и самата Луна не е. Като цяло става за начало на разговор )
Започнал веднъж, разговорът на музикални теми, задължително трябва да мине през установяване на предпочитанията на дамата, любезни коментари за нейната богата музикална култура и предложение за завършване на вечерта с разглеждане на личната ви фонотека. Често срещано затруднение е, когато на въпроса „каква музика харесвате” ви отговорят „секва, стига да е яка”. Ако можете точно при този отговор сравнително вярно да забиете „Te quiero puta” на Рамщайн, то възможността да се доберете до заветния лимон, за който се пее в песента, е много голяма. Но, понеже вероятно няма да можете, по-добре отклонете разговора в посока на текстовете на фолк-парчетата.
Предлагам ви един личен анализ на прочуто парче от близкото минало. Можете да използвате него, или по същия начин да анализирате всеки текст на Устата, Софка, Азис, или за който друг се сещате. Дори и песните на Веско Маринов се подават на подобна интерпретация. Става дума за култовият опус на Евгени Ангелов (авторът на незабравимата „Радка Пиратка”) – „Чужда булка” от едноименния албум. Текстът започва класически:
„Снощи мале пиян бях и при чужда булка спах,
снощи мале пиян бях и при чужда булка спах,
А жената чакала, цяла нощ е плакала,
а жената чакала, цяла нощ е плакала”
Всъщност куплетът не служи за нищо друго, освен за завръзка на основната сюжетна линия и за възможно най-бързия преход към рефрена, който е същинският кючек – душа и смисъл на цялото произведение:
„Няма, няма кой да я прегърне,
няма, няма кой да я обърне.
Няма, няма кой да и се скара,
няма, няма кой да я обара”
Обърнете внимание на дамата, че още с първия куплет и първия рефрен, цялата сюжетна линия е изчерпана. Лирическият герой очевидно съжалява за действията си, но повече просто няма какво да се случи… И точно тук, невероятният народен гений Ангелов, съживява сюжета, смело посягайки към една от най-големите поп-икони:
Снощи мале, Брус Лий срещнах и го с удар аз прострях,
снощи мале Брус Лий срещнах и го с удар аз прострях,
А жена му (забележете на Брус Лий жената!!!) чакала, цяла нощ е плакала,
а жена му чакала, цяла нощ е плакала.
Няма, няма кой да я прегърне,
няма, няма кой да я обърне.
Няма, няма кой да и се скара,
Няма, няма кой да я обара”
Наблегнете на горчивата участ на жената на Брус Лий, както и на факта, че точно в българското поп-фолк творчество се разкрива една от мистериите на съвременната попкултура – а именно кончината на легендарния Брус Лий. От тук насетне можете да тласнете разговора към ужасната съдба и на сина му – Брандън Лий, загинал при снимките на култов филм и изобщо да преминете на тема кино, която безспорно ви е по-позната. Но ако решите да останете в дебрите на дълбоката музика, можете да продължите с анализа на произведението на симпатичния, черничък като съвестта на Хитлер певец, Евгени Ангелов.
Привидно песента е завършена, изпети са цели два куплета и два припева, което означава минимум четири качвания на масата и здрави гьобеци – нещо напълно задоволително за изпълнителите от ранната пре-пайнер епоха в българската музика. Но не и за твореца Евгени Ангелов! Внезапно маестрото виртуозно завива към изворите на българския фолклор, черпейки с пълни шепи от необятното народно творчество и обогатявайки по този начин цялото произведение с невероятна поп-анималистично-фолклорна амалгама, придаваща дълбочина на смислово-емоционалните пластове на песенното повествование:
„Кацнал бръмбар на трънка и захванал да дрънка,
кацнал бръмбар на трънка и захванал да дрънка,
А жена му (отбележете - на бръмбара!!!) чакала, цяла нощ е плакала,
а жена му чакала, цяла нощ е плакала.
Няма, няма кой да я прегърне,
няма, няма кой да я обърне.
Няма, няма кой да и се скара,
няма няма кой да я обара”
Да – казвате вие, каквото и да прави лирическият герой – жената чака и плаче. Тук веднага припомнете на дамата за Джон Ленън, който изпя, че „жената е негърът на света”, но след това се ожени за японка, за да не го помислят, че си е взел негър… Този нюанс в анализа, ще ви издигне в очите на събеседничката ви, не само като тънък познавач на музиката, но и като човек с широка обща култура,чувствителен и склонен да се вслушва в най-веяния веяния на джендър-културата.
Горе-долу схващате как трябва да се държите, за да демонстрирате разтърсваща музикална култура пред всяка една дама. Единственото, което – заклевам ви! – не трябва да правите е прочувствено да й изпеете на китара „Батальонът се строява”. Разбира се, освен ако не сте Бойко Борисов. Но ако сте Бойко Борисов, то този текст изобщо не е за вас, защото вие всичко си знаете, а и жените ви налитат като синкопи на синор.
