Ура, другарки и другари! Сетният час на това продажно правителство, слуга на световния империализъм и враг на Социалистическата революция, което окраде обикновения трудов човек, наближава! Нека гордо да изразим своето мнение за империалистическите агресори, за представителите на световния капитал, които се опитват да потушат справедливия гняв на пролетариата срещу потисничеството и империалистическия гнет с рязане на лентички и една единствена оставка и да извикаме с вдигнат юмрук "Долу фашисткото правителство" (както го нарече другарят Станишев), така че да ни чуят чак в Куба и Северна Корея!
Въпреки повелите на Партията, че хазартът е черта на буржоазното общество и покварява хората, предлагам по изключение да организираме залагане, а именно:
Фашисткото правителство, довело до разруха България, нашата мила Родина, ще падне от власт:
а) до 1 седмица;
б) до 1 месец;
в) ще се окопае до изборите.Нашите партийни ръководители по места са организирали масово подобни залагания и другарите ни дават своят облог за точка а)!
Ура другарки и другари, на революция! Да живее ВОСР (Великата Октомврийска Социалистическа Революция), идеите на Социалистическия Интернационал и под секрет -
другарят Гоцэ, нашият скорошен нов министър-председател!
Из речта на другаря Станишев, пред 48 конгрес на БСП от 16.02.2013:Уважаеми гости,
Другарки и другари делегати,
Преди политическото слово ще започна с обръщение. Не към делегатите на конгреса, намиращи се в тази зала, а към всички, които са извън тази зала.
Искам да се обърна към хората, които протестират, да се обърна към София, Ванкувър, Владивосток, Варна, Пловдив, Благоевград и много други градове. Вие не сте сами, вашият глас е чут. Решение има и за него ще говорим днес от тази трибуна. През последните седмици станахме свидетели на най-различни протести - в защита на природата, срещу непоносимите цени на тока и отоплението, срещу безразличието към грижите на майките. Знам, че за всеки, който протестира, за хората, които изкопаха гроб на магистралата, защото е погребан не само бизнесът им, погребани са животът и надеждите на семействата им - отчаянието е по-силно от надеждата.
Знам че никакви думи не могат да изтрият сълзите от очите на нашите майки, които плащайки си сметките за ток и лекарства остават обречени на глад.
Знам, че само думи не могат да върнат младите от Терминал 2, нито да ги накарат да раждат и отглеждат децата си в България.
Но знам, че от нас зависи дали това ще продължава. От всеки един - не само от тези, които днес са в тази зала. Нито само от една партия.
Чуйте нашето послание към България и българите! Разберете какво предлагаме!
Елате, включете се, участвайте, работете! За всеки ще има място, всекиму ще отдадем заслуженото!