...
И все пак, макар че това е безспорно суверенен акт, какви могат да са мотивите (неизчерпателно).
...
Що за въпрос, Начев!!! Какво означава това да имаш мотиви, за да излезеш отнякъде?! Влизането може да е мотивирано, но излизането не е. Излизаш от ресторант, защото си се нахранил. Не ти трябва мотив. Излизаш от кенефа, защото ... да не казвам какво си направил, но вече си свършил. Не ти трябва мотив. Излизаш от киното, защото филмът е свършил. И т.н., и т.н.
Излизаш от една компания, защото просто не ти се стои вече. Това е всичко. Излизането е край на нещо, финито - баста. Това е нормална последователност на събитията. Никой не може да стои някъде завинаги, дори този форум ще бъде заличен рано или късно, независимо от всичко. Не ти трябва мотив за края, защото той така или иначе се случва.
Затваряш една книга, защото си я прочел. Какви мотиви, какви пет лева?
--------------------------------------------------------------------------------------------
А какъв е мотивът на админа да не разрешава прекратяване на регистрация? Каква е идеята?
Тия дни не четох.
Използвайки думата мотив, не оспорвам решението и правото ти. Прав си и дума да няма.
Търся движещото начало.
Бях се размислил.
Ние обменяме идеи, мениния, информация някаква.
Рекох си, ами ако не бяхме в нета, а го правим по друг начин.
1. Примерно, всички седим в една стая, около маса, но не си говорим, а пишем нещо като бележки на химизирана хартия и всеки получава копие.
По едно време някому му писва, става и вика: Омръзна ми този цирк. Аз искам да си говоря с хората, като ги гледам в очите. Тръгвам си. Моля всеки от вас да ми даде папката, в която е събрал моите бележки.
Един ще ти каже: на си ти я!
Друг ще каже: няма да ти я дам.
Трети: давам ти я, но ти ми върни папката с моите мнения.
Хора всякакви.
2. Водим нещо като конферентен разговор по телефона.
Тук напускащият има претенция, да му се осигури достъп до главната станция, където се прави запис от цялата история на форума, та да се заличи неговото участие, чрез изтриване, или по друг способ.
3. Пак нещо като горните, но гарнирано и с искане да забравим, да изтрием от съзнанието си съответния персонаж.
Просто искам да кажа, че общуваме. Общуването е поне двустранен (може и повече) процес.
Това е същността. Изтриването не променя факта, че общуването се е състояло.
Пък винаги има и друга страна. Тя също има някакви там права.
Ти си се вгледал във формата. Просто защото ние това общуване тук го правим в такава технически форма, че затриването изглежда възможно и не толкова абсурдно като примерите по-горе.
Не съм взел да те разубеждавам!
Питаш, отговарям.
Не вярвам, че има начин да те убедя да не настояваш на твоето. Няма да си Коганев.
Няма лошо.
В правото си си.
Утре и аз мога да поискам.
