ама в западния свят брокитата вече изчезват, това според мене искаше да ти каже Скитъра.
Технологиите неизбежно променят начините, по които се вършат нещата. Например онлайн търговията. Там се инвестира една сравнително малка сума в сайт - съизмерима с един месечен наем на малко търговско помещение и отпадат редица други разходи за касиерки, за търговско помещение и др. Има си и недостатъци, че купувачите не могат да видят стоката на живо, но пък добрите практики позволяват връщане на стоката и т.н. Практиката с класация и потребителски отзиви за коректни и некоректни търговци е много добра. Ето, че не съм чак такъв хейтър и взех, че похвалих нещо. Но не исках да насочвам вниманието към технологиите.
Проблемът или проблемите с посредниците, поне тези в България, произхождат от естеството на техния бизнес. Те взаимно си крадат клиенти, крадат си обяви, някои работят в сътрудничество с конкуренцията си, а други категорично не работят. Изброените проблеми, макар да са си между посредниците, косвено носят щети на клиентите им. Давам пример с брокерката, която ме излъга, че даден апартамент бил продаден. Тя вероятно знае, че агенцията, която го предлага не дели или не иска да дели комисиона, може и тя самата да не иска да дели точно с тази агенция, може просто да са в лоши отношения - само мога да гадая, но така или иначе, аз бях излъган. Получава се така, че продавачът и потенциалният купувач, който търси имот, са ощетени от брокерите без да имат вина, а често и без да имат представа, че са лъгани. А от брокерите се очаква тъкмо обратното - да организират срещата, огледа и да съдействат за сделка. Друг проблем е, че естеството на посредническия бизнес в България е такова, че брокерите се опитват всячески да скрият имота от купувача, а купувача от продавача, за да не ги прескочат. А хората очакват от тях обратното. Всъщност, точно това е основният проблем с АНИ. Те твърдят, че съдействат, а всъщност правят обратното. Заради страх от прескачане спестяват много голяма и важна част от информацията за имота, често пъти пълни лъжи. Повечето заблуждаващи обяви са резултат от това. Обявите нямат за цел да информират клиентите, колкото и те да се надяват на това, а да ги зарибят да се обадят на брокера. И така вече, на излъганият от лъжлива обява, разочарован, че очаквал 100 квадрата южен, луксозно обзаведен четиристаен, а всъщност се оказало двустаен 45 квадрата северозападна дупка със стари вехтории клиент, се предлага брокерската благословия, да му бъде намерено нещо друго, каквото брокерът е приготвил в тефтерчето си. Другите често срещани лъжи, които брокитата с ангелска невинност наричат реклами, са мечтания несъществуващ имот. Тази зарибявка има за цел същото - да накара купувачът да звънне, а после със съжалителен тон отсреща да му се обясни, че току-що е изтървал влака, имотът е продаден, но вече с надежда в гласа да му се съобщи, че те имат какво "подобно" да му предложат. Така с един патрон се печели от няколко страни. Първо, измаменият клиент сам идва да види копторите в тефтерчето. Второ, стимулира се да купи точно това копторче, което му се предлага, като постоянно му се натяква как е изтървал онзи (несъществуващ) влак и трето, както разбирам от статията, вече се печели и от телефонните импулси на жертвата. Особеностите на брокерския риболов на шарани не свършва само до изброените стръв и методики. От статията научаваме, че брокерите увеличавали или намалявали цените, което е в контекста на темата, без знанието на продавачи и купувачи. Т.е. те освен посредници, вече се изживяват като ценообразуващ фактор на пазара на имоти. Как? Ми много просто е. Когато пазарът на имоти беше във възходяща крива, цените растяха и няколко хиляди евро отгоре не беше проблем да се надуят и после да се поделят с продавача. Било то заради уникалността на имота, заради това, че отпред имало пейка с тревичка, люлка, катерушка, че Слънцето тук пазело сянка през лятото и напичало най-напред през зимата и т.н. Сега обаче, пазарът е в низходяща крива и брокитата вече намалят цените, плашейки вече продавачите с мъдрост от типа "По-добре половината от нещо, отколкото 100% нищо!" Това вероятно се извършва по схемата - обявява се по-ниска цена и ако имаме купувач, после се убеждава продавачът, че това е пазарната цена и или продава на нея, или изтърва влака защото
утре ще е по-евтино. Ако продавачът откаже се обяснява на купувача, че онзи бил вдигнал цената некоректно и така излизаме от положение. Тук вече имаме голяма жертва от страна на брокитата - по-ниската цена ги удря по джоба, но "По-добре половината от нещо, отколкото 100% нищо". Така гущерът си къса опашката при опасност, но все пак оцелява...
В резюме, на теория АНИ трябва да организират представянето на имота, да информират потенциалните клиенти, да уреждат огледи и сделки, активно да съдействат до тяхното приключване както документално, така и с комуникация между страните, а
смисълът на тяхното съществуване и необходимост на пазара е точно в това. Срещу, разбира се, заветните проценти от едната, от другата или най-добре и от всички страни.
На практика обаче се оказва, че горното е само за клиентите шарани. Представянето на имота заблуждава и се крие, за да не се открадне обявата от конкуренцията и/или да не се прескочи брокера. Информирането на клиентите често се пропуска или заради безхаберие и небрежност, или умишлено, за да се прикрият определени недостатъци, като двигателя на асансьора в съседство със спалнята например, което реално съм го виждал, или 2-3 незаличени ипотеки, което също е в спомените ми. Съдействието по приключване на сделката се свежда до максимално бързо и непрозрачно претупване на сделката, за да не се бави плащането, а колебанията и нервите на страните от неяснотите и детайлите да не поемат в погрешната посока. Единствено комуникацията е на ниво - скъсват се да убеждават как изтървеш ли влака - край, цял живот под моста...
В този ред на мисли и драстични разлики между теорията и практиката,
според мен, посредниците не изпълняват функция на посредници, а на паразити, което поставя
под въпрос необходимостта им, и които според теорията на либералния пазар би трябвало да са приключили съществуването си, но не би. Следователно или теорията за свободния пазар е грешна и се налага държавен контрол, или шараните са твърде много и твърде глупави, или паразитите са твърде устойчиви и не мрат, или комбинация от тези фактори. Това е моето мнение и това исках да кажа.
Поздрави!