Още малко истории.
В ранна юношеска или по-скоро късна детска възраст ще да е било, вероятно съм забелязал замечтания поглед на някое момиченце (кандидат мацка), което с интерес е пърхало около някой мой пушещ връстник, който бидейки пушач е изглеждал доста по-зрял и мъжествен.
Конкретността ми се губи, но помня, че едно лято решихме с един мой съсед да ги научим тези пущини, цигарите. Трябваше да се вземат решителни мерки и ние се захванахме много ентусиазирано за да скъсаме с това унизително бремето, с тази своеобразна опорочаваща девственост.
Баща му имаше големи запаси от най-доброто, което можеше да се намери по онова време - американски Кент. Всички Ай-съвременни джаджи сега не могат да предизвикат такава възхита като кутия едновремешен Кент. Човекът имаше някакъв здравословен проблем и бе спрял пушенето и не си проверяваше запасите. Използвахме това, крадяхме цигари и се криехме на тайно място за да ги научим.
Няма да забравя първия досег. Очаквах блаженство, очаквах магическо превръщане на детето в мъж.
Да не влизам в подробности, но си беше една гадост и смрад.
Най-лошото дойде, когато след една-две седмица стоически мъки, дойде време да опитам да глътна дима. Сега дойде вече истинската драма. Настъпи задушаване, повици за повръщане. Ужас!
Добре, че страшно много спортувах по това време. Треньорът ни имаше невероятно силно влияние върху нас и по-същото време някак неназидателно успя да вкара в обучението ни и рефрена, че "пушиш ли, забрави за високи спортни постижения и майсторство ... но .... иначе вие си решавате".
Колчем след това се сетех за този епизод от живота, си виках: Защо ли хората си причиняват всичко това. Да водиш тежка битка за да победиш естествената отврат на тялото ни от дима и да се предадеш в плен на наркотика. Не багодаря !
Но, историята не свършва дотук. Многолика е съдбата и дяволът се явява и ни примамва в лоното си, използвайки много лица.
На малко по-късен етап, в гимназията опитах да пия бира. Резултатите не бяха значително по-добри в сравнение с цигарите. Горчи, давиш се от газираното. Забрави.
Да, но съдбата имаше нещо друго предвид. Войската ме хвърли в едно диво място, насред нищото. Най-близката цивилизация беше на 7-8 километра, след ниви и гори, и беше едно забутано селце, което хич не е важно. След цяла седмица шаш и сбръч (като гледам Ивел със сигурност знае, какво е това, за останалите не съм напълно сигурен), беше едно велико и тайнствено изживяване, да избягаме с верни авери от поделението в събота след обяд, да идем тайно в това нищо и никакво селце и да обърнем по 2 бири. Толкова можеше да си позволя, че и не всяка събота, при това. Нямам и най-малка идея, дали някой от вас може да си представи, какво представляваше попрестояла бира в социалистическа Бг през 70-те. Това по никакъв начин не пречеше да я възприемам като божествен елексир и дар на лелеяната цивилизация едновременно. Напомням, че освен всичко и времената бяха други. Тогава пиенето на бира беше далеч по-неприемливо социално от пушенето.
С течение на времето се предадох в плен на тази напитка. Стана някак естествено, не се наложи да водя тежка борба.
Имал съм повод да мисля по темата и приемем, че просто при някои хора става същото, но с цигарите.
Факт е, че пиенето на бира отвъд определени "граници" също може да има негативни здравословни и социални последици, много сходни като при цигарите.
И едните и другите са болни хора, особен вид "социални заболявания". Тези хора имат шанс, все пак. Един от тях, по силата на своята човешка кройка и културна среда знаят, прозират, че отдавайки се своя порок (и недъг), трябва да го правят по начин, който не застрашава околните, всъщност дори избягва вкарването на околните в тежък емоционален дискомфорт.
Има и други - те не знаят, не разбират, не усещат! Те се отдават на порока диво, трескаво, агресивно
С тях трябва да се говори. Напоително, взискателно, настоятелно.
Скитъре, наздраве специално за теб!
Трябва да се поддържаме, нали!?
Запали една и заради мен.
