О, Булкан,
Филмът на Уди Алън е прелестен.
Толкова забавно и непретенциозно се закача с капризите ни за времето и мястото....на което сме родени ,или където се намираме сега, преди и после
.
Гледах го и се наслаждавах на музика, гледки, отношения, привличане, разбиране, както и на липсата им....
А музиката е просто вълшебна...
Влюбих се и не мога, а и не искам да се освободя от този прелестен рефрен, с който искам на всички да пожелая, когато и ако гледат филма, да му се насладят, така както се наслаждавахме като деца на разтапящите се върху езичетата ни скъпоценни парченца шоколад -
(Линкът е към автора на музиката)
Ама пък съм лирична.....