Ами ако е повредена системата!?

[dodo2]

Да, системата е повредена.
Ако се приеме, че това субективно  съждение е вярно, от гледна точка на индивида следват няколко (поне) допълнителни въпроса:
- възможно ли е системата да бъде поправена?,
- в рамките на какъв хоризонт...

Има един по-основен въпрос - възможно ли в днешно време изобщо да съществува неповредена система? Аз силно се съмнявам... Всъщност не се сещам момент в който системата да е била неповредена в един или друг смисъл. Поправяйки една част, се поврежда друга. Но това не е лошо - така се получават метаморфози, има развитие и един ден може би пак ще е повредена по различен начин, но приемлив за все повече хора.

[nearvana]

ъъъъ, имам един въпрос! за коя система говорим 

[nachev]

ъъъъ, имам един въпрос! за коя система говорим 

Въпрос точно на място.
Ако се "отпуснем" в посока на търсене на връзки, кодирани послания и дълбоки същности, които без съмнение съществуват, неизбежно ще стигнем до Големия взрив. Няма нищо лошо да се говори по тези въпроси, но просто тук няма да успеем.

Аз субективно подадох тема за разговор по повредената финансово-икономическа система.
Принципно е невъзможно, а и ненужно да се слагат твърди и ненарушими граници за протичане на една по същество приятелска раздумка.
Смятам да го илюстрирам с една волнодумна история, при това моля особено дамите да ми извинят за фриволните приказки, които неизбежно ще се наложи да употребя.

При първото отваряне на статията на Тайлър Дърдан хвърлих бегъл поглед на главата със заглавието и после се зачетох. Приключвайки с четенето, усетих надигането на някакво негативно чувство, после върнах очи нагоре и се загледах отново в онази снимка.
Още не знаех, кой стои зад нея. Спомням си, че вероятно поради неприязненост и моментно раздразнение за нескончаемите кризисни разговори,  в главата чи премина някаква неприлична мисла, която ще опитам да предам сравнително невинно  .
Арееее, викам си,  всичко живо вече е започнало да ни светка за кризата. Глей го, този пък! Видимо е хубавляк, модерен при това - контурът на очертанията подсказва, че косата е стайлвана обилно с гел. И вместо с широко разтворени ноздри да души нервно въздуха в търсене на подходяща самка, с цел на осъщесвяване на бързо и лакомо съешаване - той същият, моля ви се, взел да ми обяснява много сериозно за порочните практики на ФЕД и се тревожи за решенията от поредното заседание на ФОМК.

Засрамих се 

 

[nachev]

nachev, (а защо не, Nachev?) и на мен много ми липсва Бойчо от "оня" форум  .... и не само заради неповторимия стил и изказ  .... и заради "решителните" дни и събития които (ни ?) предстоят, предвиждам тази липса да се усеща по-силно ....  Бях силно впечатлен (и още съм) от неговите закани/очаквания/предупреждения за "Гергьов ден" 2010 .... тогава се "развихри" волатилността на DJ-IA и още продължава, а Бойчо ги пишеше тези "работи" Окт.-Ноември 2к9  .... заедно с другите неща, де! 
[/quote]
Никът ми демонстрира, че (и аз) съм податлив на инерцията.  Без никакъв опит във форумстването, в зората на стария форум нещо ме провокира да напиша мнение. Поискаха регистрация и чудейки се как да се обознача, попаднах само на никове, които започваха с малка буква. Та, а из барабар Петко .....
Единственото успокоение и оправдание, което мога да дам в своя защите е, че това не е името ми.

Поради някакви негови си причини Бойчо беше приел форма на изява, която видимо е пълна протовоположност на моята. Това обаче е колега, който имаше какво да каже и отсъствието му също ми липсва.

[nachev]

Има един по-основен въпрос - възможно ли в днешно време изобщо да съществува неповредена система? Аз силно се съмнявам... Всъщност не се сещам момент в който системата да е била неповредена в един или друг смисъл. Поправяйки една част, се поврежда друга. Но това не е лошо - така се получават метаморфози, има развитие и един ден може би пак ще е повредена по различен начин, но приемлив за все повече хора.

Това е най-доброто, на което и аз се надявам.
Само да добавя, че разчитам това да е валидно за някакво множество от хора, което е сходно като брой с настоящия брой на човеците.

[BulCan]

Хм, не бях влизал във форума няколко дни, сега гледам, че са се заформили интересни дискусии. Ей хорааа... Не ме карайте толкова да мисля (мразим да мислим)

Изкушавам се да стана досаден и в крайна сметка да изпиша някакъв дълъг, скучен и най-вече никому ненужен трактат (изобщо не визирам никой от предните постове, напротив).

Много съм мислил (и продължавам )по доста неща засегнати в темата. Аз лично за себе си имам няколко "трика", когато нещата като цяло (а даже и конкретни неща) вземат много да ми се "заплитат" или да стават сложни за съзнанието ми:

Опростявам нещата, разбивам ги на по-малки "парчета", които мога да разбера, осъзная и за които евентуално да намеря някъвко решение, било то и за момента (отделен въпрос е като се съберат парчетата отново като цяло след поотделното им относително разбиране, дали имат по-голям смисъл, но в повечето случаи се придобиват поне някъква по-ясна форма).

Всякъкви "системи" си имат предимства, недостатъци, неща, които на нас не ни харесват (това не означава, че не харесват на много други хора и понякога "повредата е в нашият телевизор", много често не харесваме неща, просто защото не ги разбираме). Все пак по-важното е на нас лично да ни харесва нещо. Един чалгар може да изпита невероятно щастие като пие няколо ракии и надуе турбо-чалга, на друг индивид пък това не му върши работа ("не му го вдига"). Та системи всякакви и все несъвършенни (от наша гледна точка), това не значи, че са повредени, те са си просто такива. Въпросът според мен е в умението човек доколкото е възможно да използва добрите от негова гледна точка неща, която всяка една система предлага (няма система, която да предлага само лоши неща) и доколкото е възможно да избягва (да не се "улавя", "връзва") и/или да избягва кофтито от негова гледна точка неща.

Ако прави това и все пак вижда, че е доста недоволен като цяло, може да се опита да смени системата, но с ясното съзнание, че ще попадне в друга система, където пак не се знае какво може да му хареса и какво не.

Един приятел преди време ми казваше (имаше предвид корпоративната система, но според мен важи за всичко) - "системата те е*е, важното е поне по малко и ти да я е*беш, така няма да се чувстваш тотално пре*бан след време".

За някои неща имаме избор, против други си има разни видове антидот - визирам консуматорските стереотипи, умело създавани от реклами, медии, филми (някои от тях) и пр. Просто нее гледаш масова ТВ, не се водиш по масови "течения", избягваш масовата "култура", масовата мода. За да може човек да се пребори с това, трябва да притежава неща в замяна (интереси, знания, умения), които да сложи на везната и да натежат спрямо "облъчването". Именно това е "антидота".

Не бива да се залита в крайности - нито материални (консуматорски), нито в "духовни". Имам познати с изключително артистични професии и поприща, при които под всичките им духовни претенции прозира непреодолимо желание точно за материални ценности, което изглежда доста кофти. Светът е И материален. В днешно време за много духовни благини са нужни материални средства и възможности. Важното според мен е, средствата или поне голяма част от тях да отиват (да се "реинвестират") в "духовна храна", част от която не се получава без материални средства - хубавите стерео уредби са скъпи, доброто обучение - също, хубавите концерти - също, хубавите фотоапарати - също. Това, естественно са дреболии (без обучението), но просто ги давам като примери. За обратният вариант - тотален консуматор - няма смисъл да го описвам, виждаме образа навсякъде. Баланс требе - като се види, че се "залита" прекалено в едната посока, набляга се на противоположното. Баланс също м-у разсъдливостта и умението да се казва "майната му" (what the fu*k).

Звучи банално и сигурно си е, ама това ми се върти из "тиквата" в този момент.

Поздрави на всички 

П.П. Понеже виждам, че се дават и филми като примери по темата - има много, но един ми изниква в съзнанието сега - "Into The Wild" - Шон Пен като режисьор (доста е добър). Героят иска, опитва се и ужким бяга от системата. Какво се получава обаче? За момента поне си мисля, че разковничето е да се научи човек да живее в нея, без да губи индивидуалността си или поне да минимизира загубата. Иначе требе да си търсим друга планета

[nachev]

Та системи всякакви и все несъвършенни (от наша гледна точка), това не значи, че са повредени, те са си просто такива.

Да, вярно е, че популацията ни е доста арогантна и агресивно  човекоцентрична, но може би това не е толкова  необичайно.

[Reynard]

....
Много съм мислил (и продължавам )по доста неща засегнати в темата. Аз лично за себе си имам няколко "трика", когато нещата като цяло (а даже и конкретни неща) вземат много да ми се "заплитат" или да стават сложни за съзнанието ми:

Опростявам нещата, разбивам ги на по-малки "парчета", които мога да разбера, осъзная и за които евентуално да намеря някъвко решение, било то и за момента (отделен въпрос е като се съберат парчетата отново като цяло след поотделното им относително разбиране, дали имат по-голям смисъл, но в повечето случаи се придобиват поне някъква по-ясна форма).
....

Много ценен/полезен принцип ....  аз съм го срещал и тук :

When faced with a problem you don't understand,
first do any part of it that you DO understand and then look at it again.
                       -- Robert Anson Heinlein
            from "The Moon is A Harsh Mistress"

.... и също така го използвам! 

[Muza]

Системата винаги е била една и съща, според времето, с различни на пръв поглед похвати, но в основата си е едно - страх!

Системата е начин на управление на масите. В различно време, по различен начин, но всички водещо до едно - управление. Кризите, дефлации, инфлации, девалвации... размирици... Всичко това формира страх и се гради върху страха. И от там робство, под различни форми. Страхът има много измерения. Страх, дори и от това, да не те възприемат околните за глупав, за лузър. Страх, с допълнение или в основата на всички онези човешки качества, комплекси - неосъзнати...

Модата, например. Внушава различие, внушава ниво, класа, а всъщност налага еталон, модел, на който масата се подчинява. Т.е. различието е мираж. Всъщност, получава се различие, но то е гротескно. Телата са различни, сложени в униформа (модната дрешка), някои изглеждат прекрасно, други - точно обратното. Обръщали ли сте внимание, че дори, понякога манекенките изглеждат с някой тоалет, с много криви крака на подиума, с къс врат...
И как се създава мода. Много просто. Хващат се два парцала, един/два цвята, медиен шум и готово! Човешката суета е провокирана. Потреблението гарантирано. Няма нужда от сметки за себестойност. Печалбата и тя е гарантирана. Следващия сезон - друго. Колко друго? До момента, докато не излязат на мода дантелите на баба. И пак старата мода, на нов глас.

Същото е със системата.

Оставам с някакъв горчиво усещане, че излизат на мода бабините дантели. Тези от ' 23, '29... и... нататък.

Къде сме ние, как да се опазим... Да опазим кое?

Всеки един от нас е част от тази маса. Въпросът е, как се определя, къде се поставя. Където и да се поставя, по-важното е, какво е взаимоотношението му с останалите, отношението му към тях. Съумява ли, успява ли, да не си променя поведението си, попадайки в, условно, различните среди, с различните етноси... Може ли да се весели, да се кефи, например, еднакво и с чалга музика (нищо , че не му харесва) и с музиката, която обича. И още нещо, не по-малко важно. Облича се "дрешката", която отива на тялото, с цвета, който отива... Така не губи себе си...

Тогава, лесно се вписва в средата, независимо от различието. Това не е приспособимост, защото не се  налага промяна на обвивката. Тогава, е и лесно оцеляването, лесно се намира пътя. Сетивата, усещанията не са притъпени, когато и логиката не помага, знанията не достигат (те винаги не достигат). Защото колкото и да сме различни, толкова сме и еднакви. Колкото и да сме единаци, особено българите, толкова и зависими един от друг. Лошото е, че второто не го разбираме.

Едно от нещата, което може да ме изкара извън равновесие, е да ми се счупи пералнята...  

 

[iaross]

Декларирам че поставих плюс на nearvana за следния му пост:

nearvana, ще си дойдем пак на думата май за цените на имотите    щом половината от живота им е да е заложен на банките значи плащат нещо твърде надценено или нямат елементарни финансови познания като  що е то сложна лихва. И сега кои са тези по средата - за мен единия от героите работеше за застрохавателна компания и живееше в кондо и логично той не беше на върха но не е и по средата.

хм, интересно ми е, като работиш в застрахователна компания над средната класа ли си 

в случая това няма значение защото Тайлър Дърдън си е  уникален и вижда безмислието на консуматорското съществуване.  За такъв чешит е без значение дали е на върха, по средата или в киреча - той си е достатъчно центростремителен и не се разсейва от ежедневните промивки на мозъка 

Аз не виждам как един зъболекар например как би се страхувал да изпадне материално освен ако не се пропие или дрогира, или професор в университет (говоря за Америка) типични представители на средната класа според мен.

Ами въпроса е зъболекаря аджеба иска ли да бъде зъболекар, това ли му е призванието или омаян от разноцветните  стъклени мъниста е решил да продаде времето си ставайки зъболекар само и само да  има висок материален статус.
Защо да трябва да се пропива или дрогира - може просто да реши да търси нещо по-смислено и да не му се занимава да лепи кариесите на хората.  Може и това да му е призванието но тогава нещата са си на мястото.

Едно уточнение - идеята за Мумбай беше дадено като пример от мен за тези които искат да получат тръпката на авантюрата. Един от начините. Може и да опитат да живеят като амишите в Канада и Щатите и това слага  безусловно точка на консумеризма. Да, бирите и висенето пред телевизора е по лошо определено от каквато и да е кауза.  Моето мнение за  филма е че показаната кауза бе наивна и плитка но изпълнението на артистите бе на ниво - Брад Пит най вече.
А пък за мен култов филм е 'No country for old men'...но класата на авторите е различна - Chuck Palahnuik (Fight Club)  и Cormac McCarthy. Човешките характери не са плитки и правилата на системата са илюзорни. Дали чистито 'зло' е абсолютната освободеност от системата или и то е временно, неумолимите закони на природата връщат всичко в един жесток баланс. Харесваме или не survival of the fittest ще пребъде. Толкоз сме свободни че е страшно да го осъзнаеш.
Поздрави и от мен.

Ми според мен каузата не беше плитка  ... нито пък наивна, но това си е лично мнение. Имаше там един цитат от Стругацки "Щастие за всички даром! И никой да не остане пренебрегнат!". Може и да е наивно да се опитваш да следваш някаква кауза но алтернативата е интелектуална скука и мижитуркащо философстване - нещо като заниманието ми в момента  .

"survival of the fittest ще пребъде"  - ами, не, това не е универсалния закон според мен.  това е едно наше обяснение за еволюцията и там има много въпросителни. всеки си избира в какво да вярва. естествено като всяка наложила се парадигма  survival of the fittest е достатъчно разтеглива че да може да се напасне на много ситуации - просто вариираш какво значи fittest.  ама тва е друга тема ...

поздрави
 

Респект човече, сбито и съдържателно, точно и общо за доста хора. Подобни редки постове ме поддържат все още жив.

[iaross]

А, за системата. Не е само страх Muza, системата е дуалистична. Залага се на СТРАХ и АЛЧНОСТ. Или по друг начин казано: остен и морков, но действа и на хора не само на магарета.

Извинявам се за главните букви.

[Muza]

iaross,

Така е, но не е само това. Според мен, е многоизмерна, По-скоро, морковчето е многоизмерно.

Алчността, не винаги е лошо нещо. Има и много измерения. Например, алчност за знания, за можене... Алчността, освен че, може да бъде двигател, поражда чувство за отговорност. А, то е много близко до страха.

Собствеността е не само привилегия, а и отговорност. Тази отговорност, пък притъпява едно много важно качество - умението да се губи. Казано по друг начин - умението да се приема загубата и да се преодолее максимално страха от нея.
Пари се печелят, пари се губят. По-важното е, да се знае как.

Има хора, които не искат да поемат отговорност, по ред причини - вътрешно разбиране (философия), несигурност в собствените сили и умения или пък мързел. Идва на ход завистта.

Други, пък избиват комплекси. Всеки ги има, но не всеки ги осъзнава и приема. В резултат на това, се провокира отново потреблението - лъскава кола, топлокейшън... И... страх от загуба на статуквото.

Идват на помощ масовото промиване - чалга, сериали, реалити шоу... И отново страх. Това ежедневно облъчване за "кризата" като абстрактно понятие. Постфактум. За криза се предупреждава, говори преди. След това, е само констатация, поднесена така, че отново да всява страх, а не да се търсят възможности, въпреки нея.

 

[iaross]

Прощавай, но няма начин алчноста да не е лошо нещо. Нещата за които говориш имат други по точни определения. А и алчноста е един от смъртните грехове.

[koganev]

Муза бърка алчността със стеремежа за усъвършенстване. Това е похват на Антихриста - да заменя благодетелите със смъртни грехове.

Муза, огледай се и се осъзнай. Алчността е не само грях, но и душевна болест.
Собствеността е илюзия. Отговорността няма нищо общо с илюзиите. Да свързваш двете неща е опит да оправдаеш нещо в себе си.

Грешките в системата на Начев вече дават резултат и в този форум.

 

[Muza]

Е, то всички сме грешни. В противен случай, щяхме всички да живеем в сламени колиби. Но пък няма да има и прогрес.
Парадоксът е, че няма да има и духовно развитие. Все пак, аз твърдя, че има такова.

Абсолютно съм съгласна, че собствеността е илюзия. Като се замисли човек, че е под наем на тази земя, ХХ години...

P.S. Влагам различен смисъл в алчност и лакомия...