МЗР (мин. задължителни резерви) са свързани с депозитната база. Тя, пък е свързана с кредитите. Това не са провизии за лоши кредити. Как точно, прехвърляйки кредитите в дружествата, ставаше освобождаване на част от МЗР, нямам представа. Въпрос на счетоводни действия.
Депозитна база
Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2003 г., бр. 48 от 2004 г., в сила от 1 юли 2004 г.)
Депозитната база, върху която се определя размерът на задължителните мини-
мални резерви, са привлечените средства на банките в левове и чуждестранна
валута, с изключение на средствата, привлечени:
1. от други местни банки;
2. чрез клонове на местна банка в чужбина;
3. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2005 г.) чрез дългово/капиталови (хибридни) инстру-
менти, при условие че тези инструменти отговарят на изискванията по чл. 5,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 8 от 2004 г. за капиталовата адекватност на банките;
4. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2005 г.) като подчинен срочен дълг, при условие че
този дълг отговаря на изискванията по чл. 5, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8 от 2004 г.
за капиталовата адекватност на банките.
Сори, обърках МЗР с провизиите - ефективно в случая провизиите при лоши и преструктурирани кредити са същото като МЗР: пари по сметка в БНБ. Лошите кредити се провизират на 100% и целта е да се държи капиталовата адекватност на добри нива (май беше поне 12%) сметнато според Базел 2. Ако един кредит е класифициран като лош той се провизира на 100% и при реализиране на гаранцията се освобождава и провизията доколкото остатъчната сума е покрита от продажбата на гаранцията ...
Така че банката няма интерес да провизира и съответно да признава един кредит за лош, аджеба има смисъл да върти и суче ама да не провизира, но това е скъпо печелене на време а не решение на проблема.
В първия случай - банката си има клиент (този с предложените 140 хил.лв)- бъдещ кредитополучател. Обявява високо ниво, за да не го надигнат други. Отказва се в негова полза, кредитът (новият) се усвоява от клиента и от лош, става на редовен. Отделно, новият клиент, може и да внесе в банката кеш като самоучастие...
Сега, ако има друг клиент предлагащ повече пари за имота банката трябва да се радва защото може да си реализира вземането. Не виждам защо трябва да блокира по-високите предложения с цената на 13,5хиляди лева задатък само и само нейния клиент да купи имота по-евтино? Те да си вземат парите независими от кой купувач пък все ще намерят на кого да дадат кредит. Все едно банката е платила едни 13,5хил лева за да си има нов кредитополучател! Алтернативата би била клиент на друга банка да купи имота и то по-скъпо а в този случай лошия кредит е в историята защото банката си е прибрала остатъка по кредита от търга. Не ми се връзва ...
За мене единственото смислено е придобиване от свързано с банката дружество с цел да се избегнат провизиите, което ми звучи като отлагане на неизбежното с цената на допълнителни загуби (платеното над пазарната цена за имота).
