Здравейте, признавам си че съм бос по темата, но бих искал да разбера, как на практика човек може да си намери прилично жилище в София за по-малко от 1000 евро на кв. м? Нека за момент да оставим на страна въпроса дали има изобщо има прилични райони в София и всички прогнози как цените ще или трябва стигнат до X евро/м2.
Имам чувството, че всички участници в пазара от страната на продавача не позволяват това ниво да бъде преминато на практика. Като се започне от номерата с квадратурата и се премине през през фалшивите обяви и всички останали трикове на занаята.
Доколкото разбрах от форума, има два варианта за купувача:
- чакаме. чакаме до дупка, докато брокерите и инвеститорите, в пристъп на гузна съвест, решат сами да поправят квадратурата, да сложат снимки на обявите, да обновят цените и да ни потърсят; чакаме пазарът да накаже скапаните жилища ценово за да можем да ги различим от останалите без да ги обхождаме всичките;
- борим се. надлъгваме се с брокерите по телефона, обаждаме се на 1000 фирми, носим си дърводелски метър и нивелир и проверяваме всеки сантиметър, размахваме пълни куфарчета с пари пред инвеститорите и се пазарим мъчително и ориенталски, за спорта, като че ли имаме на разположение цялото време на света. Търсим връзки с хора които да ни отворят на тайните на гилдията и ЧСИ или да идват с нас и да гледат с рентгеново зрение дали в бетона има някаква арматура.
Има ли изобщо трети вариант? Или се примиряваме с 1000 евро на кв. м. и насочваме усилията си към това да изкараме кинтите за да ги платим? Нали уж купувачите владеели пазара? Възможно ли е те да получат по някакъв начин експертна помощ която да защитава техните интереси и да е финансово мотивирана да се бори за изгодна за тях цена?
В чужбина ситуацията ми се струва сходна -- забелязвам магическа граница от 250 000 евро за прилично жилище. Жилищата които уж били на цените в България (споменават се Виена и Берлин) не изглежда като да стават за живеене.
