Тази история — поне във варианта, в който аз съм я чувал, — се е случила в древна Персия. Нищо не пречи обаче да я припишем и на Индия, или дори на Китай. Както и да е, случило се е много отдавна. Великият везир — главният съветник на царя — изобретил нова игра. Тя се играела с подвижни фигури на квадратна дъска, състояща се от 64 червени и черни полета. Най-важната фигура била царят. Следваща по значение била фигурата на великия везир — точно както може да се очаква в една игра, която е била измислена от велик везир. Целта на играта била да се плени противниковия цар и съответно на персийски тя била наречена шахмат — „шах“ за цар, „мат“ за мъртъв. Смърт на царя. На руски играта продължава да носи името „шахмат“, може би вследствие от някакво неугаснало революционно чувство. Дори и в английския език се е запазило ехо от това име — последният ход се нарича check-mate. Тази игра, разбира се, е шахматът. С течение на времето фигурите, техните ходове и правилата са се развили: например вече няма велик везир — той се е трансформирал в царица, която има далеч по-страховити възможности.
Остава загадка, по каква причина един цар трябва да се радва на изобретяването на игра, кръстена „Смърт на царя“. Но — поне така се разказва в историята — той останал толкова доволен, че поискал от великия везир сам да назове наградата за своето тъй прекрасно творение. Великият везир вече бил готов с отговора. Той бил скромен човек — така казал на царя — и искал съвсем скромна награда. Като посочил към осемте колони и осемте редици на изобретената от него дъска, той поискал на първото поле да му бъде дадено едно житно зрънце, на второто — два пъти по толкова, на третото — два пъти колкото на второто и т.н., докато всички полета не се запълнят с жито. Не, възпротивил се царят, това било твърде скромна награда за едно толкова важно изобретение. Той предложил на везира накити, танцьорки, дворци. Но великият везир — с подобаващо сведени за случая очи — отказал всичко това. Всичко, което искал, били малки купчинки жито. И така, царят се съгласил, като тайничко в себе си се чудел на скромността на своя съветник.
Когато обаче завеждащият царските житници започнал да отброява зърната, царят внезапно се сблъскал с една твърде неприятна изненада. В началото броят на зърната бил сравнително малък — 1, 2, 4, 8, 16, 32, 64, 128, 256, 512, 1024… — но с наближаването на шестдесет и четвъртото поле числата станали колосални, дори потресаващи. Не е изключено великият везир просто да е бил на зърнена диета.
Математиците са на ход! Колко точно зрънца е трябвало да получи великия везир
