Симеон Дянков критикува институциите в ЕС заради кризата
Този човек, не се научи кога, какво и къде да приказва...
Българският министър на финансите критикува европейските институции, които не успяха да предотвратят кризата в еврозоната. В интервю за ББС, дадено в петък, Симеон Дянков заяви, че участва в преговори за създаването на нови европейски надзорни органи. Той посочи обаче, че до момента никой не се е осмелил да попита какво се е случило със сегашните институции.
В същото време Дянков даде ясно да се разбере, че България, която стана част от ЕС през 2007 година, все още иска да се присъедини към еврозоната.
"Щом проектираш (да приемеш) нова валута, се нуждаеш и от институции и последните проблеми показаха, че ние ги нямаме", заяви пред медията Дянков.
Според него сегашният подход за създаването на повече контролни органи за банките, застрахователните компании и други сектори изпускат най-важното.
"Никой не смее да попита какво се случи със сегашните институции", казва Дянков, критикувайки ЕК и Европейската централна банка, че не са били достатъчно щателни в мониторинга на икономиките на страните членки на еврозоната.
Българският финансов министър разкритикува и Евростат.
"Не са ли знаели за гръцките проблеми, за ирландските проблеми? Изглежда, че не се занимават с правенето на много анализи, както трябва да бъде. Самите институции се нуждаят от проверки и след това от промени”, посочва Дянков.
Бъдещето на еврозоната бе поставено под въпрос, след като Ирландия стана вторият член на еврозоната след Гърция, която бе принудена да потърси спасителен план, посочва ББС.
Според анализатори кризата с дълга може да се влоши и да се разпространи към други страни членове, поставяйки еврото в риск.
Но г-н Дянков заяви, че смята, че страната му ще бъде от полза за еврозоната, ако й бъде позволено да се присъедини, казва ББС..
No pain, no gain...
Муза, пряма и неподправена си в оценката си.
При това си и права! Болшинството от изявите на Дянков, особено тези на местна почва, носят белег на една непонятна неуместност. Трудно ми е да приема, че човек с неговия бекграунд, образование и кариера, не познава основните правила за дипломатично и политическо поведение.
Не мога да се освободя от усещането, че в самото начало Дянков е бил леко подведен за правилата, по които се води политическата игра на местна почва. Привидната директност и неподправеност вероятно са му допадали защото той ентусиазирано се хвърли да говори където трябва и където не трябва. Вероятно това има няккаво обяснение и в някакви негови характерови особености, стремежи, амбиции, но може би роля играе и факторът - нека го нарека "освобождаване на душата". Дълбоко съм убеден, че в качеството си на служител на СБанка не си е позволявал и една дума извън установената щампа. Със сигурност е знаел чудесно, че едно обикновено момче от дълбоката европейска ( пък и нашенска) провинция, няма и грам шанс освен да върви в установеното русло. Тези пранги изморяват, изнуряват, сгорчават живота.
Изведнъж идва тук и предполагам, че още от момента на слизането от самолета са го посрещнали с един нетленен ореол, с който се отличават полубоговете.
Доколкото позицията му предполага да е не особено сговорчив и да казва "не" без колебание, това е довело до положение да си повярва. В един момент беше толкова ентусиазиран в гафовете си, че може би си е повярвал, че с ББ са в един отбор, а над тях е само Твореца (да не се бърка с творецът).
Да, да - ама Не! Или както там беше приказката. В отбора на ББ има само един единствен играч, това е самият ББ. В началния момент Патронът се е кефел на това, как неговият кадър безмилостно "набива канчетата" наляво и надясно и това се е възприемало като изява на неговата лична и безгранична власт. В мига, в който Дянков премина чертата, а той без съмнение я премина, Майсторът на манифактурата видя подходяща възможност да демонстрира безапелационно, че играта с древногръцки привкус, в която из поселенията обикалят включително и "полубогове", си една чиста парлама.
"Полубогът" Дянков беше безмилостно и назидателно шамаросан зад врата и поставен на мястото му. Без никаква следа от деликатност Гръмовержецът излезе със серия от изявления, в които без спестяване на истината Дянков ту беше "привикван" на килимчето, ту беше "изпращан на крака" при президента за да се обяснява, ту му бяха "дърпани ушите".
Не знам, кое е било по-силно - болката или унижението, но важното е, че Дянков бързо схвана действителните правила. Нему е отредена ролята на "лошото ченге" и "боксова круша" - според интересите и настроенията на Патрона.
Мисля, че в последните месеци Дянкаво сравнително успешно се справя с новото си амплоа.
И тук иде мястото, на което ми се иска да споделя за една моя чисто спекулативна идея. Идея, която е заредена с надежда. Не, че имам много надежди за нашата страна, но това не изключва някакви отделни "победи".
Мисля, че Патронът е дал "знак" на Дянков и му е пошепнал: Ухапи ги! Нека ги заболи!
Нека да усетят болката и унижението, което аз самият всеки път съм принуден да изпитвам, колчем се срещна с тях. Седях пред кака Меркел при посещението в Берлин и въпреки нечовешките ми усилия целият свят видя, че аз Гръмовержецът бях смутен и уплашен като първокласник, отделил се за първи път от топлата и защитаваща майчина гръд.
Аз пък лично ще дам вид, че "уж" се зъбя пред Путин, но зад завесата ще тече интензивна приказка и услужливо ще пускаме нещичко и за ония.
Нашата страна никога до сега в драматичната си история не е успявала да "получи" нещо, присъединявайки се към този и онзи от големите. Обратното, изкопчвали сме нещо само на основа тънка игра върху техните противоречия.