Проблемите с обслужването на дълга води и до загуби за кредиторите. Всички губят. А загубата на доверие в дълга е загуба на доверие във валутата. Евентуалното изпадане на някоя страна от еврозоната ще е политическо заравяне на главата в пясъка, което не решава проблемите със загубите на кредиторите, а от там и доверието във валутата.
Четейки те, пак ми идат разни неща.
Все повече хора поглеждат по-надълбоко и констатират, че има сериозен проблем. И той не засяга само отделните валути, а парите въобще.
Да, всички губят. Има разни варианти, обаче Някои могат да загубят малко, или почти нищо. Други много или всичко.
В тези условия системата като цяло става много нестабилна, последиците рискови.
Няколко думи по-назад. Исторически погледнато парите еволюират от стокови пари към едни прости знаци на кредита. Тук е подходящо да припомня едно мнение на Асен, който преди време коментираше в посока, че активите (не съм сигурен дали точно тази дума беше ползвал) са овеществен човешки труд. Всичко заобикалящо ни са природни ресурси и дадености и респективно такива, които са оплодени от човешкия труд.
Развитието на финансовата система има сериозна роля в напредъка. Тя позволява специализиране на човешкия труд, оттам покачване на производителност и ефективност. Във времената на стоковите пари нещата са се случвали в рамките на една еволюирала натурална размяна.
Във времената, когато парите се превръщат изцяло в знаци на кредита, правилата се променят и за гарантиране на стабилността на системата се изисква наличието на една много важна компонента. И това е доверието.
Именно доверието е туй, което ни кара да приемаме книжните (или електронните) пари.
Най-ясно това се вижда при трудовите отношения. Работникът не само приема книжни пари в разплата, но е готов да авансира работодателя със своя труд, получавайки плащане на някакви периоди. Тук също има елемент на доверие.
Ако приемем, че всичко, което е елемент на нашата материална и духовна култура е овеществен и одухотворен човешки труд (а то наистина е така), но ако същевременно загубим доверие във финансовата система, то резултатът ще бъде драстично разрушителен. Дори няма нужда да търся силни думи тук.
Тук е необходимо вероятно няколко приказки за пояснение на тезата ми. Какво значи в последна сметка, че "парите" са се превърнали в кредитни знаци. В най-чист вид това може да се разбере при условие, че си представим попадането на някакви хора на пуст остров. Имат само по някаква препаска, дето се вика. Очевидно е, че за оцеляване и покриване на всякакви потребности ще е необходимо полагане на много труд. При лоши перспективи за спасение, кой би приел книжни пари срещу труда си. Очевидно никой! В развитото и организирано общество, нещата стоят различно. Всеки охотно приема пари поради причина, че притежанието на пари те превръща в един "обществен кредитор", а обществото е "задължено" да покрие твоите потребности и прищевки в съотвения размер, като ти предостави част от своите блага. Ерго, притежанието на пари те прави дължател на нещо като "бланкова полица" на обществото, при това с падеж по твой собствен избор.
В една система, която функционира на тази основа, естествено е всеки да желае да погаси вземанията на кредитора (държателя ан полицата) и сам да стане кредитор, предявявайки правото си на вземане, което е придобил в акта на удовлетворяване на предния кредитор.
Всичко добре, дотук ! Но ...!
Трябва да има доверие и трябва да има някой, който много сериозно да се грижи, че количеството на парите в обръщенеие да не надвишава количеството, което е необходимо. Намирането на необходимото количество е нещо като откриването на философския камък, но на него няма да се спирам.
Очевидно е, че тук се крият огромни изкушения.
Докато целият следвоенен свят приемаше охотно и разбираемо американски "полици" и това се случваше един доста дълъг период от време, нещата стояха в някаква относителна стабилност. При все това, редно е да се отбележи, че зад тези полици действително е стояла някаква значеща субстанция. Знам, че думите ми "значеща субстанция" звучат малко объркващо. То и за самия мен е така.:-))) Нека все пак да го възприемем като един символ, че зад тези полици стои една система, която знае и може да си събира вземанията и освен това може да накара вътрешния и мотор да се върти с необходимите обороти, щото да се добавя стойност и да се случат такива парични потоци, които позволяват да си обслужват полиците. Малко е мъгляво, но ... толкова.
Тук съм длъжен да отбележа, че по никакъв начин не твърдя, че количеството пръснати из целия свят (при това динамичен и променящ се свят) полици съответсва на наличната "субстанция". Също така не твърдя, че в конкретния случай и при поискване полиците могат да бъдат "осребрени".
За да се върнем към форумната тема!
Тази игра взеха да я играят и други. Още повече, че става дума за страни, зад които не е налична изискуемата "субстанция". Брутните дългове на Германия и Франция са значително по-високи от гръцките, но онези днаят да си събират вземанията и знаят, как се отклоняват парични потоци към тях (примерно чрез успешен износ).
Друго, появиха се и едни хитри и умни батковци от Голдман, които на всичко отгоре, бяха в състояние да изготвят едни такива хартии, които представяха действителните дългове като бъдещи тлъсти вземания.
Нароиха се разни други хитри момчета и момичета, които можеха сръчно да подправят националните статистики.
Вярно е, че конструкторите на системата (говоря за финансовата система, основана на кредитни знаци) много добре са знаели, че без правила и доверие тази система бързо може да рухне и са предвидили такива - разните там Маастрихтски и прочие, но не са били в състояние да упражняват действен и навременен контрол.
По-скоро са нямали и лостове за принудително вкарване в пътя на черните овце.
Май нещата вървят натам, че тази система е дефектна и в този си вид води към крах. Защото тези системи функционират на базата на доверието, а то е загубено и това го знаят не само политическите елити, знаем го и ние.
Ако се прочете началото на това дълго и досадно писание, надявам се, че може да се разбере, че фалитът на Гърция може да значи и по-общ смисъл и фалит на ЕС.