Днес исках основно да свърша едно добро дело и да пусна превод на една статия, която е писана от нашия стар "приятел и познайник" - Тайлър Дърдан, героят на "Файт Клъб", публикувана в любимия на някои от нас Зироухедж.ком.
Изведнъж обаче почнах да се чудя, къде е вярното място на статията.
Засяганият въпрос е: "Резервните" валути в историята на човечеството.
Имаме не една или две теми, където подобна статия би стояла доста добре.
След известни размисли реших, че ще я сложа в темата за Гърция.
Реших, че е удачно да направя един скромен жест на признание за приноса на старите елинистични народи към световната култура. Нарочно не казвам "гърците", но не от желание да се противопоставям на моя приятел Горо, а защото наистина мисля, че връзката с настоящето на онези времена е малко по-сложна, отколкото изглежда.
Правя връзка и с преден мой пост, в който се опитвам да аргументирам, че развитието на парите и финансовата система въобще са огромно културно, човешко завоевание и постижение и ми е крайно тъпо, че в историята масово се е злоупотребявало с това.
Материалът може да се разглежда и като история за краха на световните "резервни" валути.
История на "Резервната" световна Валута: От древна Гърция до днес
Тайлър Дърдън снимка
Изпратено от Тайлър Дърдън на 05.18.2011 09:33 -0400
Британската лира
Централните банки
Германия
Глобалната икономика
Гърция
Холандия
Резервна валута
Римската империя
Световната банка
Може би най-интересната част от обсъжданите преди 174 страници доклад на Световната банка за бъдещето на света валути, е по ирония на съдбата, частта, която се занимава с миналото. В дискусията си, защо "Исторически, една национална валута играе глобална роля, или най-много, няколко национални валути играят такава роля", Световната банка анализира историята на "резервни" или господстваща валута от древни времена до днес. Това е увлекателен разказ, който следи приливите и отливи при появата и развитието на господстващата суперсила (което не трябва да се разглежда като изненада). В крайна сметка, разбира се, основната тема е свързана с това дали САЩ ще запазят статута си на суперсила във все по-многополюсен (и воден от развиващите се) свят. И дали те ще бъдет заменени от Китай ... или от никой. Последиците за следващата потенциална резервна валута са значителни.
Исторически, една (една единствена) национална валута е играла глобална роля, или най-много, няколко национални валути заедно.
Историческите сведения сочат, че сребърните драхми, издадени от древна Атина през пети век пр.н.е. са вероятно първата валута, която се разпространява широко извън границите на емитиралата я държава, последвана от златния ауреус и сребърния денариус, които са монети, емитирани от Римската Империя, въпреки че в Атински и Римски валути са били в обръщение едновременно за известно време (виж фигура B3.1.1). На Доминацията на емитираните от Рим монети е сложен край сред един дългосрочен цикъл на инфлация, който характеризира икономиката на Римската империя от първи век до началото на четвърти век сл. Хр. И който води до непрекъснато обезценяване на емитираните от Рим пари, което от своя страна води до все по-слабо приемане на парите на Рим извън границите на Римската империя. В крайна сметка започват да оценяват ауреус по теглото му, а не според претендираната върху лицето му "номинална стойност", и се търгува по-скоро като стока, а не като една валута извън Римската империя и по този открива пътя на емитираната от Византийската империя монета от масивно злато – т.н. solidus Солиди, да се превърне в доминираща валута в международната търговия в шестия век.
Към седми век, Арабският динар частично заменя solidus в тази роля, въпреки че solidus продължават да циркулират в международен план с променена стойност (което отразява голямата потребност от финансиране на Византийската империя) чак до 11-ти век. Голямите разходи на хазната довели също до постепенното обезценяване на арабски динар, считано към края на 10 век.
Към 13-ти век, Fiorino (флорин), издаден от Флоренция, е широко използван в региона на Средиземно море за търговски сделки, но бързо бива заместен от DUCATO (дукатите) на Венеция през 15 век.
В 17-та и 18-ти век, господстващата международна валута се емитира от Холандия, което отразява ролята на страната като водеща финансова и търговска сила в момента. В този момент, хартиени банкноти започват да заместват монетите като международна валута на обръщение, въпреки че те не са били обезпечени от холандското правителство или някое друго лице под суверенен контрол.
Едва, когато националните централни банки и съкровищници започнали да държат наличности от злато в качество на запаси (резерви), започвайки от началото на 19-ти век, банкноти и книжата по лихвоносни депозити , който могат да бъдат заменени за златото, също започва да се държат като резерви. Това развитие съвпадна с възхода на Великобритания като водещ износител на промишлени стоки и услуги и най-голям вносител на храни и индустриални суровини. Между началото на 1860 г. и избухването на Първата световна война през 1914 г., около 60 на сто от търговията в света е фактурирана в британски лири стерлинги.
Тъй Като британските банки разширяват своя международен бизнес, което се стимулира от иновации в областта на комуникационните технологии, като например телеграфа, британският паунд все повече се използва като валута на номинация за търговски сделки между нерезиденти на Великобритания, което означава, че британската лира стана в голяма степен една международна валута. Тази роля за паунда бе допълнително засилена от прерастването на Лондон във водещ износител и застрахователя на търгувани стоки и като център на организираните пазари на стоки, както и от нарастващия обем на британските чуждестранни инвестиции, от които голяма част е в под формата на дългосрочни ценни книжа, деноминирани в британски лири.
В началото на 20-ти век, обаче, че съставът на чуждестранните валутни запаси на световните парични институции започна да се мени, като делът на стерлинги намалява, а делът на френския франк и германската марка се увеличили. Началото на Първата световна война през 1914 г. общо се счита като праг за края на водещата роля на Великобритания в международната икономика и начало на процеса на икономическа взаимозависимост.
Въпреки опитите за съживяване на златния стандарт обмен след Втората световна война и за възстановяване на международния паричен ред, основан на фиксираните валутни курсове, възстановената система продължи да функционира само няколко години. Използване на щатския долар в международен план като разчетна единица и платежно средство нараснва през периода между двете войни, особено през 1920-те години, което отразява нарастващата роля на икономиката на САЩ в международната търговия и финанси. Въпреки, че златото е официално резервен актив (и котва) на международната валутна система, след Втората световна война на основание на споразуменията от Бретън Уудс за система на фиксирани валутни курсове, доларът пое мантията на господстващамеждународна резервна валута. В началото на 1970 -те год. обаче, след разпадането на системата поради присъщата и т.н. дилема Triffin, големите икономики започват на използват плаващи валутни курсове.
През 1980-те год. глобалната икономика показва признаци, че тя започва да се придмижва в посока на една многовалутна система, в която германската марка пое една разширяваща се роля на ключова валута, както в Европа, така и в света. Това се дължи на комбинация от фактори - ниска и стабилна немска инфлация; надеждни правителствени политики; дълбоки, широки и отворени финансовите пазари, както и с относително висок дял на диференцирания производствен износ в търговията на Германия. Въвеждането на еврото през 1999 г. и приемането му от нарастващ брой държави от ЕС през изминалите години само съживи дебата за бъдещата роля на долара като доминираща международна валута.
The History Of The World's "Reserve" Currency: From Ancient Greece To Today
Submitted by Tyler Durden on 05/18/2011 09:33 -0400
• British Pound
• Central Banks
• Germany
• Global Economy
• Greece
• Netherlands
• Reserve Currency
• Roman Empire
• World Bank
Probably the most interesting part of the previously discussed 174-page World Bank report on the future of world currencies, is, ironically, the part that deals with the past. In its discussion of why "Historically, one national currency has played a global role—or at most, a few national currencies", the WB analyzes the history of the "reserve" or dominant currency from ancient times, through today. It is an engrossing narrative which ebbs and flows with the rise and flow of the dominant superpower (no surprise there). The bottom line of course is whether or not the US will retain its superpower status in an increasingly multipolar (and developing-led) world. And whether it will be replaced by China...or nobody. The implications for the next reserve currency of choice are substantial.
Historically, one national currency has played a global role—or at most, a few national currencies
Historical records indicate that the silver drachma, issued by ancient Athens in the fifth century B.C.E. was likely the first currency that circulated widely outside its issuing state’s borders, followed by the gold aureus and silver denarius coins issued by Rome, even though the Athenian and Roman currencies circulated simultaneously for some time (see figure B3.1.1). The dominance of the Roman-issued coins was brought to an end as the long cycle of inflation that characterized the economy of the Roman Empire from the first century C.E. through the early fourth century led to a continuous devaluation of the Roman-issued currency, causing it to become increasingly less accepted outside the Roman Empire. Ultimately, the aureus became valued according to its weight rather than its imputed “face value,” trading more as a commodity than a currency outside the Roman Empire and making way for the Byzantine Empire’s heavy gold solidus coin to become the dominant currency in international trade in the sixth century.
By the seventh century, the Arabian dinar had partially replaced the solidus in this role, although the solidus continued to circulate internationally at a debased value (reflecting the high financing needs of the Byzantine Empire) into the 11th century. Large fi scal costs also led to a gradual devaluation of the Arabian dinar starting at the end of the 10th century.
By the 13th century, the fiorino, issued by Florence, was widely used in the Mediterranean region for commercial transactions, only to be supplanted by the ducato of Venice in the 15th century. In the 17th and 18th centuries, the dominant international currency was issued by the Netherlands, reflecting that country’s role as a leading financial and commercial power at the time. At that point, paper bills began replacing coins as the international currency of circulation, even though they were not backed by the Dutch government or any other entity under sole sovereign control.
It was only when national central banks and treasuries began holding gold as reserves, beginning in the 19th century, that bills and interest-bearing deposit claims that could be substituted for gold also began to be held as reserves. This development coincided with the rise of Great Britain as the leading exporter of manufactured goods and services and the largest importer of food and industrial raw materials. Between the early 1860s and the outbreak of World War I in 1914, some 60 percent of the world’s trade was invoiced in British pounds sterling.
As U.K. banks expanded their overseas business, propelled by innovations in communications technology such as the telegraph, the British Pound was increasingly used as a currency of denomination for commercial transactions between non-U.K. residents—that is, the pound sterling became a more international currency. This role for the pound was further enhanced by London’s emergence as the world’s leading shipper and insurer of traded goods and as a center for organized commodities markets, as well as by the growing amount of British foreign investment, of which a large share was in the form of long-term securities denominated in pounds sterling.
At the beginning of the 20th century, however, the composition of foreign exchange holdings by the world’s monetary authorities began to shift, as sterling’s share declined and the shares of the French franc and the German mark increased. The beginning of World War I in 1914 is widely viewed as signaling the end of Great Britain’s leading role in the international economy and the breakdown of economic interdependence.
Despite attempts to revive the gold exchange standard after World War I and to restore an international monetary order based on fixed exchange rates, the restored system lasted only a few years. The U.S. dollar’s use internationally as a unit of account and means of payment increased during the interwar period, particularly during the 1920s, reflecting the growing role of the U.S. economy in international trade and finance. Although gold was officially the reserve asset (and the anchor) of the international monetary system following World War II, under the Bretton Woods system of fixed exchange rates, the dollar took on the mantle of dominant international reserve currency. By the early 1970s, however, following the breakdown of the system because of its inherent Triffin dilemma, the major economies moved to implement floating exchange rates.
During the 1980s, the global economy showed indications that it was moving to a multicurrency system in which the Deutsche mark was taking on an expanded role as a key currency, both in Europe and globally. This was due to a combination of factors—low and stable German inflation; credible government policies; deep, broad, and open financial markets; and a relatively high share of differentiated manufactured exports in Germany’s trade. The introduction of the euro in 1999 and its adoption by a growing number of EU countries in the intervening years has only revived the debate about the dollar’s future role as the dominant international currency.
"Резервната" световна Валута
