Глобал,
Нали знаеш, че нещата в живота се повтарят.
Спомням си, че при един предишен разговор на Асен и Неарвана, за мнозина остана огромна неяснота.
В онзи период явно съм имал повече време, а имаше и силно изразено желание (поради някакви събития) да съм колкото се може по- полезен.
Направих си труда да напиша едно кратко изложение.
Може би горе да съм прозвучал нелюбезно като не започнах да обяснявам отново. Сори, за което!
Намерих ги и Ето, поствам го пак.
Ако продължава да ти е интересно, другите неща са в темата.
"Асен и Неарвана често употребяват думите суап и Си Ди Ес (CDS Credit Default Swap) и много ми се иска да се надявам, че това може да бъде обяснено по някакъв простичък начин.
Притежавайки един относително малък собствен капитал банките получават право да работят с огромен ресурс, нека го наречем обществен финансов ресурс. Те събират депозити срещу обещана лихва (това са т.н. пасивни операции) и предоставят на клиентите си кредити и заеми (активни операции), след като са преценили риска от невръщането им. Същността на банковата работа е:
- да преценяват и оценяват риска,
- да управляват ресурса.
Ако поради една или друга причина не могат да го правят, то те не заслужават даденото им обществото право (чрез съответнотот лицензиране) да държат финансовия ресурс и да печелят от него.
Лесно е да се каже, но дали е лесно да се направи. Със сигурност не е. Затова и има едни цели отдели, оглавявани от маситити шефове, които това и правят.
Да вземем управлението на ликвидността. Основното правило е, че всяка стотинка трябва да е „впрегната да работи” възможно максималното време и да носи доход. В края на работния ден останалите свободни средства по сметките при липса на по-добро приложение следва да се вкарат в някакъв депозит при централната банка или при друга някаква банка, но часовникът не трябва да спира. Сутринта, обратно се засмукват средства за да се обслуждат потребностите, които трябда да се познават, да са планирани. Ако от петък до понеделник останат пари в разплащателна сметка на банката, които не носят лихва, спукана му е работа на съответния шеф.
Водени от своят профил, заеманата пазарна ниша и преследваната политика банките влагат пари в съответни инструменти, които следва да им носят доход.
Всяка ниша, всеки профил и политика от своя страна показват някакви специфични особености, които водят до концентриране на риск. Банките са започнали в един момент да мислят как да редуцират този риск.
Преди да споменем горецитирания Си Ди Ес, нека да опитам да обясня, що е то суап. Суапът е една от техниките, които помагат на банките да редуцират гореспоменатия риск. Има различни видове суапове, но нека за начало да се концентрираме върху точно този вид, който по-горе коментират Асен и Неарвана. Един стандартен лихвен суап.
Лихвеният суап е сделка между две банки (в случая), при която те си разменят лихвени вземания (задължения), които във времето стават (превръщат се в) реални плащания. По правило тези плащания са в една валута (това е важно, защото ако са в различна валута се натрупва друг рисков фактор), но са изчислени по различен начин.
Под различен начин следва де се разбира, че контретният пазар и ниша, в която е работила първата банка е налагала тя да даве кредити при фиксиран лихвен процент, а другата банка е давала кредити при плаващ процент.
Тези кредити при лошо стечение на обстоятелствата могат да са комбинирани с поет от банката ресурс, който е с обратен профил. Пример: банката е поела предимно краткосрочни депозити, но е дала предимно дългосрочни кредити.
Основателно банките се опасяват, че лихвеният им профил е прекалено едностранен и при някакво развитие на пазара те биха били изложени на голям риск. Едната банка се опасява от едно движение на лихвите, другата от обратното. Така те влизат в сделка, като всяка от тях предоставя на партньора си правото да получи „неговите” лихви. Главниците не се разменят. В края на съответния период се прави съответното изчисление за дължимите лихви по двата начина и реално плащане са извършва само от едната банка за изравняване.
По този начин банките изкуствено (фиктивно) изменят лихвения си профил, разнообразяват активите си и се хеджират (гарантират) срещу лихвен риск.
Горе в писмата се говори за суапове по лихвите на държавни облигации.
Колкото е по-висок е рискът за дадена държава, толкова по-висока става лихвата, която би могла да „подмами” съответния инвеститор да даде заем на съответната държава. Инвеститорите се опитват да балансират между риск и доходност. След като формират порфейлите си, започва оценка и анализ на съответните пасиви и активи и се прилагат съответните техники (като описания лихвен суап), който има за цел да намали рисковете.
Употребява се и думата „спред”. Буквално от английски – spread, което е разлика, междина, отстояние. Смисълът на това понятие е да остойности разликите между различните кредитни инструменти. Единият се приема за котва, а се измерва разликата по отношение на другия.
В Европа обичайно е прието немските държавни облигации да се приемат за котва, а спредът е разликата между немските и съответните лихви за облигациите на другите държави – на Ирландия, на Гърция.
За съжаление времето ми свърши и няма да мога да продължа да пиша със свои думи. Просто ще пейстна едно определение, което намирам в един запаметен файл. Отнася се за Credit Default Swap.
„Суап за осигуряване срещу кредитен риск (Credit Default Swap)
Най-голям пазарен дял на пазара на кредитни деривативи има Суапът за осигуряване срещу кредитен риск. Той е един от механизмите за прехвърляне на кредитен риск от облигации или кредити, който позволява на кредиторите и на инвеститорите да подобрят управлението на риска и да постигнат своите финансови цели.
Суапът се нарича също Кредитен суап. Той представлява двустранна договореност, чрез която се прехвърля потенциалната загуба от съответен базов актив в резултат на определени кредитни събития.
Суапът включва две страни – купувач на кредитна защита и продавач на кредитна защита. Купувачът е собственик на съответния актив и прехвърля кредитния риск по този актив на продавача, който го обезщетява при загуби, причинени от реализиране на определено в договора кредитно събитие.
Купувачът се съгласява да извърши плащания към продавача на кредитна защита.»
Това е един кредитен дериват, който може да разглеждате като вид застраховка. Плащаш си премия на застрохователя и получаваш право да получиш обезщетение при настъпване на събитието.
Не е точно класически суап.
Надявам се, че сега има някаква яснота за определени инструменти.
Корекции са допустими."
