Таблицата е интересна, но от нея не би трябвало да се вадят заключенията за действията на политиците, защото таблицата не дава представа какво по-натам се е случило с въпросните експозиции, дали и как са били суап-вани. А болката са точно суаповете ставали след това. Ето на таблицата се вижда, че немците нямат голяма експозиция в гръцки дълг, но действията им за "спасяването" на Гърция са повече от явни, което ще рече, че болката им от гръцкия дълг е по-голяма от френската болка. Това обяснява и различията им с френците за подхода към "спасяването". Отделно, че след това при евентуален ефект на доминото пак те ще са максимално накиснати.
Не се бях замислил за този аспект на нещата. В конкретния случай това би означавало, че немските банки през последната една година са продължавали да сключват сложни деривативни сделки, които са имали за цел да маскират част от задълженията на страната. Истина е, че теоретично може да се разсъждава и в тази посока.
Материята е достатъчно сложна и само едно пълно разкриване на цялата информация и документация пред истински експерти може да даде отговор.
Пълното разкриване е по-скоро пожелание.
Субективното ми чувство ме води в посока, че да мисля, че и за самата Меркел това е една относително нова информация.
Маже и да греша, но понятието ПИГС се появи като журналист. хрумка преди около 3 години, някъде 2008, около краха на Лемън. Предполага се, че инсайдерите във финансовия бранш са били наясно с дереджето от по-рано. Да кажем, че 2006 - 2007 г. вече е имало ясни индикации, че една Гърция задлъжнява до размер, кайто прави трайно обслужване на дълга във времето по-скоро нереалистично. Моето предположение, че някъде около този период е започнало да се мисли (и действа) за маскиране на дълговете.
Не ми се вярва практиката за подобни сделки да е продължилала след плана за спасяване на Гърция (първия от май 2010 г.) Това е моментът, който може да се постави като условен край на тази практика.
Нещата твърде много лъснаха.
В рамките на някакъв отрязък от време вътре в периода от горните абзаци са правени някакви сложни сделки, с които всеки е целял да постигне нещо. Гърция просто се е маскирала, други държави със сигурност са искали да изглеждат пред Евростат и пред Брюксел по-фотогенични, а европейските частни банки са се надявали да хванат тлъста риба в мътната вода.
Моето предположение е, че от поне две години дори и европейските политици (на които им е работа) вече знаят доста добре какво действително става. Изказването на Меркел от този месец, с което загатва за проблема, не означава, че го е чула през май.
Предполагам, че от доста време съответните органи и институции (поне в Германия) са свели в доста ясен и категоричен вид едно доста драстично послание до менджъмънта на търговски банки: Внимавайте сериозно в картнката!
ТА, СТРУВА МИ СЕ, ЧЕ поне що се отнася до Германия, значителното намаляване на експозицията към Гърция си е резултат на директни продажби на дълг. Може би дори да става дума за продажби със значителни отстъпки.
Само и само да го разкарат.
При демонстрираните дори от един Горо отношение към Германия и германците, няма особен повод за надежда, че в обратната посока, има цветя и рози.
По отношение на Ирландия
