...
Горо, ако частникът не се съвземе, Гърция отива за десетилетия в батака. Виждам, че подкрепяш леви идеи, но все пак сигурно и ти не смяташ, че спасението на Гърция минава през национализация и стопанство от съветски (сталински) тип. Тогава нистина узото ще стане 20 стинки, но пак няма да има кой да го пие... Не знам дали има поражения, но със сигурност има възможности - море, климат, хора, структури и т.н. Само управленска воля трябва. Ама наистина нищо друго - само воля.
Пък дали ще е в Оупа или в Европа - какво значение има? Нали идеята е да живеем заедно в мир ... все някога.
Коганев,
В Гърция стопанство от "съветски (сталински)" тип няма! Гърция, вероятно е страната с най-голям брой дребни и средни
частни собственици в Европа, на която и предстои да се пребори със корпоративните чудовища от сталински тип! Последните обаче не са гръцки.
А аз съм много далече от леви идеи. Справедливостта и хуманността не са леви идеи и никога не са били! Още по малко правото, естественото право и етиката.
Но да оставим моите лични пристрастия.
От няколко месеца все ми идва на ум една постановка, че корпоративния капитализъм води натам, накъдето и комунизма.
Обобществяване на средствата за производство и ликвидиране на частното предприемачество.
Огромни, мултинационални корпоративни структури, чиято собственост е разпиляна сред хиляди дребни акционери. На пръв поглед - демократични системи в които е спазено "свещеното" право на частна собственост и всеки участник в които разполага с парченце от собствеността и властта.
Но е само на пръв поглед.Ако дребния гръцки собственик притежава своето парче земя или наследената от дядо си занаятчийска работилница, дребният акционер притежава... една хартийка - знак на
мнимата му собственост в корпоративна структура!
Мнимата, защото по отношение на хартийката, акционера има много по-малко възможности от собственика на занаятчийска работилница на същата стойност. Занаятчията може да спре производството на грънци, да увеличи или намали производството, да превърне работилницата си в кабаре или пък просто да я продаде. Акционера, може единствено да продаде хартийката си! (Тук софистично настроените ще ми кажат - нищо не пречи на акционера да продаде хартийката си и да си отвори кабаре. Не ми се влиза в този спор, защото най-често той продължава извън контекста на реалността. Само ще попитам - може ли акционера да увеличи или намали производството на грънци? А може ли, ако го изгони жена му вечерта да спи на хартийката без разходи? Щото в работилницата може.)
Де факто (ако изключим традиционно силни семейни компании с история)
корпоративните структури се владеят от едно незначително малцинство, де юре притежаващо нищожна част от собствеността но пък цялата изпълнителна власт. Нещо повече.
Управлението на тези структури съвсем не е демократично, както си мисли дребния акционер, а тоталитарно. Кой ще излезе начело на тези структури съвсем не зависи от гласа на дребния акционер-собственик... На него му е дадена единствено възможността да продаде или запази акциите си. Кой ще излезе начело зависи повече от лични връзки и вътрешно-корпоративни интриги.
Никаква принципна разлика от комунистическата система в която живяхме! Всички бяхме собственици на общонародната собственост! Но имаше "по-собственици"! Всички бяхме акционери, но преизбирането на бай Тошо въобще не зависеше от нас.
И това съвсем не означава, че бай Тошо беше лош човек или пък, че начело на корпоративните структури стоят едни такива космати изедници! Не.
Всяка структура придобива собствен живот и правила и единствения начин да останеш в нея, на върха и или в низините е да ги следваш.
Разбира се, заслепения неолайняр, отговаря на това, че свободния пазар ще оцени полезността и ефективността на тези структури и ще отсее негодните!
Но "свободен пазар" е понятие от друга епоха. В корпоративния или феодалния свят такова животно няма. Дали наистина е така - един прост пример - шивача от Чехия в рамките на "свободен пазар" ли се конкурира с шивача от Китай?...
А съвсем не е само Китай!
Неокорпоративните (това може би е по точен термин) структури, с огромната власт която съсредоточаването на финансов и капиталов ресурс им дава манипулират пазара при всяка възможност.
Свободният пазар е за балъците!, в най добрия случай - идеалистична утопия на непознаващи живота хора.
По правилата на свободния пазар, Гърция трябваше да е фалирала! Ако иска Европа да се солидаризира - добре! Ако не - пак добре! Но тя трябваше да е фалирала (да не говоря, че преди това други структури трябваше да са фалирали и въобще да не се стига до фалита на държави).
В свободния пазар може да фалираш и е нормално, но имаш и шанса отново да се изправиш на крака.
Нищо подобно не се случва! Ако бъде допуснат фалита на Гърция, то ще стане когато преплелите се с политическото управление корпоративни структури го решат, а не по правилата на свободния пазар.
Колкото повече се засилва властта на корпоративните структури толкова повече в крайна сметка се унищожават личната свобода, частния бизнес и предприемачеството. И подобно твърдение
само изглежда абсурдно.
Единственият гарант на личната свобода, частния бизнес и предприемачеството, който би могъл да възпре корпоративните структури и
феодализацията на обществото е държавата (доскоро националната държава). И виждаме, че те инстинктивно бързат да я ликвидират. Пишат правилата и, отменят демократичните институции, ликвидират държавната собственост, оклеветяват я...
Индивида е маргинализиран и от личност превърнат във винт.
Процеса, разбира се, е автокатастрофичен, но катастрофата завършва и с унищожаването на обществото (няма общество без обществени структури).
Та... Да завърша, че стана хем дълго, хем разхвърляно. Пред тоталитарното управление на корпоративни структури, предпочитам това на демократичната държава. Ако това са леви идеи, значи съм ляв!
Но аз ще продължа да си мисля, че съм твърде десен и консервативен, чак реакционер!