Кака ходи в панталони.
В света на мъжките атрибути дали ще е достатъчно да си го примери?
В Аспропиргос (права е Елиса за изписването) първият рунд приключи и почна вторият.
Правото на труд е свещено, каза Самарко и прати четири автобуса с полиция.
На другия ден: Стачката продължава - гласува болшинството от трудещите се.
Мартин Шулц, още от преди гръцките избори
забравил, че представлява не някоя гръцка партия за която да лобира и оказва натиск, не отделна страна, а евро-парламента, продължава в творческата си деменция. Онзи ден отбеляза, че испанската криза не била като гръцката, щото за разлика от Гърция, Испания била добре организирана държава. Вчера пък, още четири испански провинции се добавиха към закъсалите, испанските спредове се взривиха и борсите изпуснаха въздух за да облекчат мартиновата деменция.
Аз не знам, колко добре е организирана испанската държава, но знам, че гръцката безработица почна да гони испанската едва след като кака започна да спасява Гърция.
Тонове продукция се заравят в земята или просто остават на полето, откакто спасяват елините. И докато в еуфорията на спасението спасителите умуват как да заменят гръцкия мързел с по висока производителност, 600 производствени единици само в северна Гърция, спуснаха кепенци, по... комунистическите брътвежи.
Но... подобни факти не биха засрамили никой Мартин, ако е Шулц!
Днес пристига тройката.Подготовката за посрещането и започна от рано.
Марко от Драгичево спря финансирането на гръцките банки от мама ЕЦБ -
частната гръцка ЦБ щяла да се справи, ако имало проблем с помоща на извънредния механизъм. Де да знае немското протеже, че на другия ден не само испанските, ами и италианските спредове ще се обърнат към Господа - да не са го сложили там да мисли!
Немската преса зари небосклона с предупреждения към гърците изригнали от неолайнярската паст на немското скудоумие. На калпава ракета, космоса и е крив. Уж, предпочитаха Самарко пред Ципра, но хич се не притесняват да му дръпнат килимчето изпод нозете. Чак карикатурата на гръцките
хайловци се възмути и каза на реслерчето, че гърците не са нито немци нито виетнамци.
Когато арогантността вземе връх над здравия разум нищо добро не я чака... Германия.
Клинтън се разходи до Гърция. Начело на гръцкото лоби в САЩ, казват. Дали?
Тройката поиска среща със Ципра.
Младежът дръзновено им се изсмя - не били на нивото му!
И светна на небосклона болния въпрос:
Приватизацията!Натиснат от всички страни, от шефките си отвън и от
ПО-частниците отвътре, Самарко прави списъци. Мери, реже, крои. Пак мери, пак реже крои. Ех... Да не беше тоя младок Ципрас, досега да беше ушил гръцкия костюм, по
немски модел за чужденци (Щото нали - за самите немци е неподходящ както е видно от вътрешната им политика.)
Ципрата изглежда е чел Янко Барутлията - тоя дето нашият Ниарвана не е разбрал. Не си пада по застаряващи каки в или без панталони...
п.п.
Етикети!Светът слугува на етикети.
Ципрас - волният атински младеж, отраснал в най-старата демокрация бил луд!
Дружинната - пораснала и формирала характера си изцяло в бившето ГДР, си сменила нрава и мъжа с една боя и шута към Кол - нейният бивш благодетел - за благодарност!
Станала била демократка - капиталистка!
п.п.
Често пъти излизам рано сутрин да си взема цигари - моята най-голяма любов!
Миналата година, по това време Солун изглеждаше пуст. Бях пуснал даже снимки -
август пресичах главните улици без да се оглеждам.
От няколко седмици - ми се налага да чакам на светофара в 6 часа сутринта.
Бях казал, че гръцката криза приключи. Напук на немското спасение и гръцката държава.
Европайската - нееееее....!
През 1980 старият Караманлис, чичото на днешния плейбой,
макар и с много малко, успява да убеди гърците да влязат в ЕС.
Три години по късно Папандреу, бивш преподавател по икономика в Лондон и баща на днешния недорасляк, заплашва със вето приемането на Испания и Португалия, докато Европа не намери начин да РЕЦИКЛИРА ИЗЛИШЪЦИТЕ, които се появяват при такова обединение
неизменно и ЕСТЕСТВЕНО за сметка на дефицитите в по-слабите райони.
И Европа го намира. Гърция губи - закриват се много производства - но ползите ги компенсират.
Преди десетина години, няколко големи мъже направиха следващата крачка към обединението на Европа.
Но не се намери нов Папандреу, да се противопостави на дисбалансите, които единната валута породи.
Намери се една кака да ни се фръцка, че е работна...
Е...
И един Ципрас, да не я бръсне за слива.
