nearvana ,
В линка ти към твоя блог, попаднах на едни изречения, които
предизвикаха вниманието ми. Ще ги цитирам: „
Много е важно банковата криза да бъде решена по начин който не стимулира по-нататъшното неефективно разпределение на капитала за да не се попречи на истинския бизнес който е гръбнака на икономиката на Европа. Това означава че затруднените банки трябва или да се фалират или да се одържавяват като служителите им автоматично получават нормални държавни заплати.”
Предлагаш два изхода за затруднените банки – фалит или одържавяване. Одържавяването на банките е много отдавнашен метод за спасение на банки във фактическа несъстоятелност. Струва ми се, че предлагаш два коренно – противоположни метода за изхвърляне на токсичните активи, които ( по мое мнение) не могат да доведат до целта на занятието. Когато Държавата одържавява банка, го прави с цел да не заразява с паника и безпокойство местния национален банков пазар, при това – с нужните свободни капитали, и с добре смазана машина за прибиране вземанията на проблемната банка. Това ще рече, добри синдици (у нас ги наричат квестори, което правят преглед на самото състояние на конкретната банка, набелязват мерките, които могат да се вземат,) при добре смазана правосъдна система, добра законодателна база – за превилегировани кредитори, за защита интересите на другите кредитори, при спазване правата на дебиторите и на самата Държава. Процесът се нарича "особен надзор". ( Като цяло включва ограничаване на активните операции и засилване на пасивните операции. С една дума, засилено прибиране на банковите вземания, включително прихващане на задължения срещу вземания - цесии и други подобни).
Във всички държави от целия свят има подобни мероприятия, които се вземат с цел стабилизация на проблемната банка.(В България особения надзор бе свързан на практика с първата крачка към обявяване на несъстоятелността.) В Чужбина, има предвидени държавни фондове, с които могат да се изкупят акции на проблемни банки, при това след известно време, държавниият дял може да бъде продаден на бившите акционери, след като банката се вдигне на крака.
Виждам и нещо ново в разсъжденията ти. Според теб, в Европа съществува добра икономика, която не е попаднала в добри рамки, или иначе казано – с добре функционираща банкова система. Принципно, не вярвам това да е така. Всъщност, ако приемем, че това е истина, това е нещо принципно ново за всяка една икономика – добро развитие, извън и в противоречие с банковата система. ( която в момента е в дългова криза).
Нещо ми се крие в подробностите...
Ако приемем тезата на Горо за неолиберализма- неолайняризма ( който се е скрил в гори телилейски – обиден и огорчен. Горо появи се!
), за приоритет на банковите сделки, особено при ефективното разпределение на капитала, то тогава тезата, че неолиберализма се развива с пълна сила, пропада. При неолиберализма е важен броя, ефективността и печалбата от финасовите сделки, а не от масовите търговски сделки, на които сме свидетели всеки божи ден. Ти ги наричаш „гръбнака на икономиката”.
Изобщо нещата в моята глава са в пълен хаос..
Ако разсъжденията ми не ти харесват, не се трогвай. Защото и аз не знам в каква ситуация е Европа. За България, по-мога да се ориентирам, заради това, че тук нещата са по-първобитни и първосигнални.
