За да преместя нещата отново в съвременността ще пусна отново превода на онази любопитна статия за
Избора на Германия .......
Превод от английски на български
[www.marketoracle.co.uk]
Немско спасяване на Гърция, PIIGS ще възвести изместване на ЕС Правомощия към Германия
Политика / еврозоната
Feb 09, 2010 - 05:22 AM
От: Stratfor
Ситуацията в Европа е бедствена.
След години на разточителен разходи, Гърция е напълно изразходена. Ако в момента се ограничи спешното прилагане на някаква мащабна програма Bailout (финансово спасяване), Гърция по подразбиране я чака фалит под натиска на дълга и. В този момент, усилията на Европейската централна банка да налива ликвидност може би единственото нещо, което задържа този фалит. Но те са само временна мярка, която може да помогне на по-важните икономики да успеят да стъпят на краката си. А проблемите на Европа се простират далеч извън Гърция. Маропоказателите са толкова слаби повсеместно, че всички членки на еврозоната могат бързо да последват Гърция надолу.
И така, останалата част от еврозоната гледат и чакат нервно докато хвърля случайни погледи в посока на Берлин с надеждата, че лидерът на еврозоната и нейна водеща икономика ще направи нещо, което да накара проблемите да си отидат. За да сме в състояние наистина да разберем дълбочината на кризата, която се изправила пред европейците, човек трябва първо да разбере Германия, единствената страна, която може да ги реши.
Капана на Германия
Сърцето на проблема на Германия е, че тя е несигурна и незащитена на даденото си място в средата на Северноевропейската равнина. Няма естествени бариери, които да отделят Германия от съседите си на изток и на запад, няма планини, пустини, океани. Германия по този начин няма стратегическа дълбочина. Тази Северноевропейската равнина е магистрала (плац) на континента за търговия и завоевание. Тази Позиция на Германия в средата на полето и дава много търговски възможности, но и я принуждава да участват енергично в конфликти и то и като подбудител и като жертва.
Експозиция на Германия и уязвимостта и са факторите, които я превръщат в изключително активна сила. Тя винаги е пред дулото на оръдието, така и нейната политика показва една наистина отчаяна хиперактивност. По време на мир, Германия се конкурира с всички икономически, а по време на война тя се бори с всеки. Нейната единствена надежда за оцеляване е в брутална ефективност, която тя постига в промишлеността и във войната.
Пре-1945, национални цели в Германия са прости: Използвайте дипломация и икономическа тежест за да се предотвратят войни на много фронтове, а когато тези войни изглеждат неизбежни, то тяхното започване по време и място да са избор на Берлин.
"Успех" за Германия се оказа едно трудно осъществимо нещо, защото предизвикателствата пред сигурността на Германия не "просто" завършва с превземането на Франция и Полша. Една пренапрегната Германия трябва след това да окипира страни с население надвишаващо собственото и и в същото време Германия трябва да търси начин да се справи Русия по суша и с Обединеното кралство по морето. Сигурната позиция винаги се оказва невъзможно, и няма значение колко ефективна, Германия винаги е губила в крайна сметка.
По време на първите години на Студената война, съседите на Германия опитаха нов подход. В частност, Европейският съюз и НАТО са опити на съседите на Германия Германия да и предоставят сигурност поне на теория, поради обстоятелството, че ако всички в непосредствена близост са част от един и същи клуб, то Германия няма да се нуждае от Вермахта.
Има уловки, разбира се - и най-вече това, че дори и демилитаризираната Германия все още е Германия. Дори и след катастрофалното поражение в първата половина на 20 век, Германия остава най-голямата държава в Европа по отношение на население и икономическия размер; акцентираният начин на мислене, което подбуждаше действията на германците в толкова голяма степен преди 1948 не беше просто изчезнало. Вместо обичайното разделяне на енергията на германците между растеж и отбраната, един демилитаризираната Германия може - всъщност, тя трябваше да - ще съсредоточи цялата си сила върху икономическото развитие. Резултатът е модерна Германия - една от най-богатите, най-технологично и индустриално напреднали държави в човешката история.
Германия и модерна Европа
Това дава на Германия съвсем различен вид сила в сравнение с вида, когато се е радвала на един мощен Вермахт и това не беше просто една сила, която отиде незабелязана или неизползвана.
Франция при Шарл де Гол осъзна, че не би могла да играе на Голямата маса на властта заедно със Съединените щати и Съветския съюз. Дори и без загубите и разрушенията от войната и окупацията - на Франция просто и липсва население, икономика и географското разположение, за да се конкурира. Но разделена Германия предлага възможност на Франция. Голяма част от икономическата динамика на съперника на Франция си остана, но в условията на един особен следвоенен режим, така че Германия по същество беше лишена от всякакво право на становище по въпроси на външната политика. Така планът на Де Гол беше прост: да се използват немската икономическа мощ като нещо като буферно място за подобряване на глобалната роля на Франция.
Тази постановка на нещата продължава за следващите 60 години. Германците плащат за социална стабилност на ЕС през Студената война, предоставяйки по-голямата част от плащанията в системата на ЕС и никога бидейки нетно бенефициент на щедростта на ЕС. Когато дойде краят на Студената война, Германия поне на своите рамене изцяло разходите за обединяването на двете Германии като същевременно запази своите плащания към Европейския съюз. Когато дойде време за основаване на паричния съюз, deutschemark формира основната скала на еврото. Много германски марки са изразходвани в защита на по-слабите европейски валути през първите дни на валутните курсове механизми в началото на 1990-те. Берлин е „възмезден” за усилията си от много от бъдещите членове на еврозоната, които нарочно стартираха политики в посока девалвация на валутите си в навечерието на приемането им в зоната, така че да се запазят конкурентни предимства по отношение на Германия.
Но Германия вече не е пасивен наблюдател, с открита чекова книжка.
През 2003 г. 10-годишенят процес след края на Студената война за обединението на Германия е завършен, а през 2005 г. Ангела Меркел стана първият следвоенен немски лидер, който можеше да ръководи Германия свободно от бремето на миналото и грехове. Други избори през 2009 г. приключиха неудобната ляво-дясна коалиция, след което сега и Германия има външна политика нито оковани от вътрешни компромиси, нито наложена на страната от европейските и "партньори".
Сегашната криза
Просто казано, Европа е изправена пред финансов колапс.
Кризата се корени в най-големия успех на Европа: Договора от Маастрихт и Договора за ЕВалутен Съюз, който олицетворяваше еврото. Всеки участващи в еврозоната спечелиха от сливането им валути им. Германия е получила пълен, директен и свободен от валутен риск свободен достъп до пазарите на всички свои евро партньори . През следващите години на основата на своята брутална ефективност Германия постоянн разрешава износа си и го увеличава като дял от общите европейското потребление и като дял от европейския износ към останалия свят. От друга страна, по-малките и / или по-бедните членове от еврозоната са получили достъп до ниски лихвени проценти на Германия и получават висок кредитен рейтинг.
И последно малко „нещо” е това, което зарежда настоящия проблем.
Повечето инвеститори предполагат, че всички икономики в еврозоната са имали благословия - и ако е необходимо дори са имали достъп до чекова книжка - Bundesrepublik-та. Не е трудно да се разбере защо. Германия е писала големи чекове в полза на Европа и то многократно в близкото минало, включително чрез пряка намеса на валутните пазари за да поддържа валутите на своите съседи ", преди приемането на еврото да сложи край на необходимостта да се координират валутните курсове. Нещо повече, един икономически съюз, който е формиран без Германия в същността си би било безсмислено упражнение.
Инвеститорите са наблюдавали държавните ценни книжа от държавите Клуб Мед (събирателно символично понятие на четирите европейски страни с относително разточителна политики, а именно, Португалия, Испания, Италия и Гърция), и решили, че те харесват това, което виждат толкова дълго време, доколкото тези облигации се радват на имплицитните гаранции на еврото. Модното понятие, което използват инвеститорите, които обсъждат европейски държави, подложени на стрес е PIIGS, съкращение от Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания. Въпреки че Ирландия е с висок бюджетен дефицит през тази година, Stratfor предпочита терминът Club Med, тъй като ние не виждаме Ирландия като част от проблемата група. За разлика от останалите четири държави, Ирландия многократно е доказала способността да се опитомят разходите, да осмисли своя бюджет и увеличи икономиката си, без финансови фокуси skullduggery. В действителност, спредът между ирландски и немски облигации намаля в началото на 1980 преди Маастрихт и беше дори лъч на упованиев колективното европейски око, за разлика от Club Med, чиито спредове не се стесниха до преговорите и ратификацията от Маастрихт.
Въпреки, че затруднените икономиките в Европа в действителност никога не се подчиниха на фискалните правила от Маастрихт – за Атина дори се разбра, че са фалшифицирани статистически данни с цел да ссе отговари на условията за членство в еврозоната - цената за привличане на заемни средства към тези страни продължаваше да пада. В действителност, както би могло да твърди, че причината , поради която Club Med никога не постави в ред своята финансова политика, беше именно тази, че емитирането на дълг в условията на еврото стана по-евтино. През 2002 г. разходите по заеми, за Club Med, спада до размера на една много малка величина с сравнение с твърдата като скала Германия. Следват Години на абсолютна кредитна вакханалия.
В периода 2008-2009 г., глобалната рецесия свитият кредит накара инвеститорите да бъдат много по-чувствителни към националните макроикономически показатели най-вече по отношение на развиващите се пазари на Европа, а след това в Еврозоната. Някои инвеститори решиха действително да прочетат договора за ЕС, и научиха, че там е в действителност няма залегнало немско спасяване в края на дъгата, и че член 104 от Договора от Маастрихт (и член 21 от Статута за създаване на Европейската централна банка), действително изрично забранява това. Освен това, те са разбрали, че Гърция вече има бюджетен дефицит и дълг, който е сравним и то неблагоприятно с други фалирали държави от миналото, като Аржентина.
Инвеститорите вече ( със закъснение) прилагат комплексна проверка на инвестиционните решения, при което спредовете на европейските облигации - разликата между това, което немски кредитополучателите трябва да заплатят в сравнение с други кредитополучатели - се разширява за първи път след ратификация от Маастрихт и това става със смъртоносна бързина. В същото време, Европейската комисия се стреми да увери инвеститорите, че паниката е неоправдана, но усилията на Атина за овладяване на разходите не вдъхват доверие. Стачки и други форми на политическа нестабилност вече осигуряват достатъчно доказателства за това, че недостатъчно строгите планове не могат да бъдат приложени, което прави допълнително утежняването на кредитите предрешен въпрос.
Изборът на Германия.
Като ЕС най-голяма икономика и основен архитект на Европейската централна банка Германия се намира на един важен кръстопът. Германия трябва да направи своя избор.
Първият вариант, да остави страните да изпопадат като пулове от домино може и да изглежда изкушаващ Берлин. След като са били третирани като дълбокия чувал на Европа в продължение на 60 години, германците трябва почесвайки се просто да оставят Гърция и другите закъсали да се провалят. В случай, че пазарите наистина повярват, че Германия няма да поме курс на спасяване, спредовете на гръцкия дъл ще нараснат значително. Не забравяйте, че въпреки всички проблеми от последните седмици, гръцкят дълг в момента се търгува при спредове, който са само една осма от разликата на това, което се случваше във времената на Пред-Маастрихт – което означава, че има още много място за влошаване на нещата. Гърция сега е изправена пред бюджетен дефицит в размер на поне 9,1% през 2010 г. - и като се има предвид гръцката склонност към празни приказки относно статистиката, то реалната цифра вероятно е много по-лоша - всяко рязко покачване на разходите за обслужване на дълга може да тласне Атина над ръба на пропастта.
От гледна точка на германските финанси, оставянето на Гърция да се сгромоляса, ще бъде една финансово разумна постъпка. Шокът от гръцки фалит несъмнено би мотивирал други европейски държави да преразгледат критично делата си, да оценят бюджетите си за обслужване на растящите разходи по заемите си и в крайна сметка да решат да вземат тяхното бъдеще в собствените си ръце. Но Гърция не би трябвало да се разглежда само като един потенциален фалит. Останалата част на Клуб Мед не е много далеч зад Гърция и бюджетният дефицит избухна в целия Европейски съюз. Макроикономически показатели за Франция и по-специално в Белгия са само незначително в по-добра форма от тези в Испания и Италия.
В този момент човек би могъл също да каче, че по някои поазатели Съединените щати не са далеч от еврозоната. Разликата е в глобалният ненаситен апетит за щатския долар, който въпреки всички конспиративни теории и здравия конвенционален разум, в последните години действително се увеличи, а през 2008-2009 в условия на глобалната рецесия. Като се съобрази и статуат на долара като резервна валута в света, както и факта, че Съединените щати контролират собствената си парична политика, Вашингтон има много повече място за маневриране, отколкото Европа.
Берлин може в този момент да си зададе добрия въпрос, защо трябва да ги е грижа ако Гърция и Португалия потънат. Гърция представлява само 2,6 процента от брутния вътрешен продукт на еврозоната. Освен това, кризата не е по дизайн на Берлин. Тези държави всички са се възползвали от немската щедрост в продължение на години, ако не и десетилетия и не е ли крайно време, те да бъдат принудени да се научат да плуват или да бъдат оставени да потънат?
Проблемът в тази логика е, че тази криза също така засяга бъдещето на Европа и мястото на Германия в него. Германия, знае, че на стената се извършва геополитическо чертане: Толкова силна, колкото е Германия като е като отделна държава в момента (или дори партнирайки си с Франция), Германия не може да се мери по сила със Съединените щати и Китай или дори с Бразилия или Русия, ако погледнем още по-надолу в списъка. Берлин чувства, че неговата значимост на световната сцена става нестабилна, нещо намекнато от последнития отказ на президента на САЩ - Барак Обама, да участва на традиционните ЕС и САЩ среща на върха. И Германия чувства, че икономическата и тежест е обременена от несъответствията на политическото единство в еврозоната и задълбочаване на демографските проблеми.
Единственият начин за Германия да значи нещо съществено е ако Европа като цяло значи нещо съществено. Ако Германия предприеме икономически разумното (и емоционално обяснимото), като позволи на Гърция да се срине, това може да принуди някои от останалите страни от еврозоната да се отделят и може би по този начинт дори еврозоната ще има по-добро икономическо представяне в дългосрочен план. Но това ще има своята цена: Еврото ще дезертира като световна валута, а Европейският съюз като глобален играч.
Всеки страна, която е фалирала в резултат на своя дълг и съответно е успяла евентуално да се възстанови е направила това, защото тя е контролирала своята собствена парична политика. Тези държави могат да участват в различни (често неортодоксален) методи за стимулиране на тяхното собствено възстановяване. Популярни методи включват, но не се ограничава до валутна девалвация в опит за насърчаване на износа и респективно емитиране на ликвидност с цел изплащане на дълг директно харчене на средства. Но Гърция и останалите в еврозоната са предали паричната си политика на Европейската централна банка, когато те са приели еврото. Освен ако тези страни по някакъв начин не успеят да променят буквално за ден време практикуваното в рамките на десетилетия лошо поведение, единственият начин за излизане от икономическата нищета би било за тях да напуснат еврозоната. По същество, разрешаването на Гърция да фалира, рискува отдалечаване и на другите държави от ЕС от еврото. Дори ако еврото - да не говорим за ЕС – оцелее от шока и унижението на паричното отделяне, концепцията на мощна Европа с политически център, ще изчезнат. Това е така, особено предвид факта, че силата на Европейския съюз до този момент е била измерена от успеха на рехабилитация - най-вече от Португалия, Италия, Гърция и Испания през 1980 – те, когато кошницата от икономически диктатури и псевдо-демокрации се превърнаха в съвременни икономики.
И така остава вариант двори: Берлин спасява Атина.
Няма никакво съмнение, че Германия може да си позволи такова спасяване, тъй като гръцката икономика е само една десета от размера на тази в Германия. Но дните на безкористна (без примка на шията) и независима финансова помощ от Германия са приключили. Ако Германия направи това, то немският контрол на Европейската централна банка и на еврозоната катоцяло вече няма да бъде нещо "мълчаливо" или " по подразбиране". Контролът ще се превърне в реалност и този контрол ще има последствия. За всички случаи и цели Германия ще ръководи фискалните политики на периферните държави-членки, които са доказали, че те не са в състояние да го направят сами. Приемане на по-малка намеса ще завърши с това, че Германия ще се превърне в отговорна за спасяването на всички. В края на краищата кой не би поискал едно безусловно спасяване, платено от Германия? И тъй като едно повсеместно европейско спасяване ще е извън силите дори на Германия това означава, че този сценарий ще свърши с това, че Германия ще заведе ЕС за ръка към Международния валутен фонд за американско / китайски финансиран пакет от помощи. Възможно е, германците да действат толкова нежно и да рискуват едно крайно унижение на обектите, но това не е вероятно.
Заемането на по-твърда позиция ще позволи на Германия да се постигне чрез чековата книжка това, което тя не можа да постигне с меч. Но тази политика има своята цена. В еврозоната като цяло трябват да се дадат земи за около 2,2 trillion евро през 2010 г., като Гърция се нуждае от 53 милиарда евро само за да прескочи трапа тази година. Не далеч зад Гърция е Италия, която се нуждае 393 милиарда евро, Белгия с нуждите на 89 млрд. евро и Франция с нуждите на още един 454 милиарда евро. Като награда на Германия и се полага да действа - ако ще се действа – то трябва да е бързо. Необходимо е да извади от ямата Гърция , а най-вероятно и Португалия преди кризата на доверие де се разпространява към наистина ссериозните страни, където дори мощните германски ресурси ще бъдат претоварени.
Това е цената на накарването на Европа " да работи." Това също е цената за лидерството на Германия, което този път не иде от дулото на оръдието. Така че ако Германия иска нейното лидерство да означава нещо извън Западна Европа, то тя ще бъде принудена да плати за това лидерство - дълбоко, многократно и много, много скоро. Но за разлика от преди години, този път Берлин ще искат да държат юздите."
