Вижте, животът, който си мислите, че живеете няма нищо общо с реалността. Знам, че звуча епохално, почти като някой Наполеон, даже го докарвам да ви говоря на вие, вместо на ние, но това е самата истина.
Днес ме изписаха от хирургията. Преживях операция, която не мога да кажа, че беше много сериозна, но се нагледах на раково болни и безнадеждни случаи. Човек може да се прави на всякакъв, може да лъже, може да се преструва, но страхът, отчаянието и надеждата не може да скрият. Очите! Очите казват всичко! Нагледах се на раково болни и погледи пълни с отчаяние примесено с надежда. Не ми се говори. Осъзнах, че всичките ни проблеми, които си мислим, че са нашият живот и реалност са нищо повече от плоски илюзии, които изчезват мигновено и напълно, когато човек се изправи очи в очи срещу онази с косата... Тогава пари, жени, имоти, коли, работа, бизнес, кредити, идеи, мечти и т.н. - всичко се изпарява сякаш никога не го е имало. Тогава неволно отместения поглед на хирурга означава смърт, а усмивката му - живот. Но ако пък е твърде широко усмихнат, бодър и весел - това също означава смърт. Това е реалността, която остава скрита между болничните стени. Тази реалност, която никой не иска да види и всеки иска да забрави час по-скоро. Тази реалност, която всички забравяме и отхвърляме, за да живеем с илюзията, че сме вечни на този свят. Но уви, това е илюзорен свят. Имагинерен, пълен със сайтове, телевизии, плоски ток шоута, риалити програми и тъпи сутрешни блокове, пълни с клизми.
To be, or not to be. Всичко останало е суета. И гонене на михаля...
Бъдете здрави!
