Старая се да не пиша по форуми в края на седмицата, но вагарецът е виновен. Дано не се налага да ви казвам, къде се е наместил
Искам да продължа историята на моите разговори с Ханс. Засягали сме основно проблемите около Германия. В настоящата форумна тема реч иде за Гърция, но доколкото авторът Горо градеше тези чрез противопоставяне с Германия, присъствието тук на тази информация е оправдано.
Описах ви какво е представлявала Германия след края на войната. Спестих глада, студа, мизерията, болестите, безчинствата, опашките, купоните(онези за хляб, да не стане грешка). Много често и до сега автори историци и политолози, да не говорим за творците на художествени произведения представят германците като „лошите”, на които всичко това им се е „падало”. Или с други думи техните страдания след войната не е било „редно” да се разглеждат като морален и етичен въпрос, поради темата със справедливостта и възмездието. Християнската етика не я закачаме тук.
Основната тема е как, с какво и за колко време те излизат от това състояние.
В периода 1945 и следващите 3 – 4 години за социално икономически живот може да се говори само условно. Имало е някакви форми на трудова повинност за разчистване на разрушенията под ръководството на управлението на окупационните зони. „Заплащането „ доколкото го е имало е било под формата на купони за основни стоки по вид и количество, които осигуряват физическото оцеляване на индивида.
Уж съм учил история на икономиката, но първо от Ханс чух, че при паричната реформа от края на 40-те, когато въвеждат ДМарката, първоначално са раздали по 40 ДМ „на калпак”. Това число се е забило дълбоко в главата ми като символ на желанието на едно общество да тръгне напред въпреки всичко (trotzdem) и „на чисто”. Съзнавам, че това определение не е чисто поради причина, че при паричната реформа след войната германците са получили еднакво количество пари от новата германска марка, без оглед на това, кой колко райхсмарки е имал, но това не е било тръгване „на чисто” по отношение на собствеността. Като изключим военнопрестъпниците и определени други категории, които са гравитирали около тях, собствеността се запазва.
Страната е разрушена до основи. По отношение на много градове, цялата промишленост, почти цялата инфраструктура, това трябва да се разбира абсолютно буквално. Допълнително, голяма част от въобще преживелите мъже са държани от съюзниците по разбираеми причини, а значително количество са откарани в плен на изток. Това не буди възражения.
Учени, водещ технически персонал, стопански ръководители – те повечето намират своя втора родина в САЩ.
Това е Германия след войната.
Още ми се иска да подчертая, а аз го споменах някъде на предните страници, че светът се променя много бързо и след 1973 вече не е същият. Всъщност по-правилно е да се каже, че след едностранното оттегляне на САЩ от спогодбата в Бретън-Уудс за финансовата система на света след войната, което се случва през 1971 и като добавим петролните кризи, то в периода 1971-1973 е поставено начало на масирана промяна.
Та, драги съфорумци, очевидно бия в посока на това, че в рамките на един невъобразимо кратък период - 1950 до 1971 г. в Германия се случват немислими неща. Нарочно съм нагодил периода така, че да го докарам до 21 години. Познато ли ви е това число? Тази есен се навършват 21 години от „промяната” на обичната ни Родина. Ако имате желание, по нататък може да поговорим, какво успяхме да направим за същото това време. Нищо, че изходната база прави съревнованието нечестно. В началото на 80-те България все пак е в третата десетка според класацията на ООН за цялостно социално и икономическо развитие.
С цялата условност на нещата, ще помоля Горо да ни напомни за една класация, която беше постнал преди. Не съм сигурен как са нещата при Гърция. Преките паралели са невъзможни защото ведната опираме до валутни курсове, които изкривяват правдивата картина ужасно, а да не говорим, че ползваните икономически понятия и методологиите бяха коренно различни. Сигурно помните, че ик. Социалистическа доктрина отричаше БВП като главен измерител, т.к. в него имало многократно броене по веригата на ик. Отношения и извеждаше на преден план националния доход. Правеха всичко възможно, та директните сравнения да се по-скоро невъзможни, а доколкото се направят опити за такива, то разликата да не изглежда толкова фрапираща.
Допълнително искам да изкажа становище по един въпрос, който е свързан с възстановяването на Германия. Т.н. План Маршал. Говорехме с Ханс и го питах за мнението му. Той ми показваше ръцете си (макар, че е бил дете тогава) иказваше: Ние направихме и постигнахме всичко това!
Моето мнение за тази помощ е простичко:
Имало ли е помощ? Имало е.
Изиграла ли е някаква роля? Изиграла е.
Съществена ли е тази роля ? Не, не е съществена.
Нещата стоят по същия начин с т.н. помощ на съюзниците към Съветския съюз по време на войната. Чувал съм сметки за материалните и военни доставки, които възлизат на 3 до 4 % от действително потребеното. Да не говорим за политическите и идеологически заигравания. Вече предметът беше споменат, та да го повторя в по-друг аспект. Руснаците са поръчали сред стоките за доставка и презервативи. Условието е било да са дълги поне 25 см. Партията е взела мерки да отправи предупреждение до американците, с кого ще си имат работа )) ако им дойде наум да се заяждат след очертаваща се обща победа. За „топките” дискретно са премълчали, но има и фактор „по подразбиране” ))).
Кой спечели войната? Руснаците си я спечелиха, сами. Но тук не говорим за тях.
Ще продължа ....