Ха добро утро, някой е будувал нощеска, но като гледам без особени подвизи
(20 август=господарка на джунглата)
инак, като гледах последния поздрав ме подсети за едни чудно хубави творби в стихотворна форма...
Мъш ли е - дръш!
Събудих съ сабайлем ут сиклет.
Идно ми беше свинску и тривожну.
Потътрих съ да правя туайлет-
и съ същисъх! Мигар е фъзможну?!
Подпухнало ми`й лявото уко
(изглежда, че нощеска са мъ били! )
„Брях!”-рекох си. „Ми що? И за како?
И що ни съм разбрала? Ам` съм шиле!”
Устай укото- що съм дибидюс ?!
`Бах тъз склироза! Ко ли съм правИла?
Фъупще ни повня! Ей го- честен кръст!
Въйййййй- светна ми ! Играх го самодива.
Дубре- сначале! Имаше банкет
и тътреха ме в некаква си торта.
Май нек`ъф мъш ми даде иширет
Ма повня ли ут толкоз ногу ора?
Ут тортата излезох май по рокла.
Е, верно- въз лежерна и прозрачна.
Изглежда ми`й паднАла, га съм скокнала.
(ма явно твърде хард ми`й бил разкрача!)
Това със дибидюса си гу спомних.
Убаче за укото ми`й по дертну.
Ейййййй! Сетих съ! Пардон, чи йе нискромну,
ма танцих свръх фамозно и икспертну!
И съ изсилих с финт. Предпируетно!
Убачи ни фиксирах нек`фъ палмъ.
И след йедин пудскок фаталитетен
съ сблъскъхме със сила колусалнъ.
Язък! Сегъ мъ`й яд, чи си гу спомних.
Виж, друго беше си да съ насуля
на некой мъш с еееей с т`квоз...сърце угромну.
Пък яз на палма! Да съ таквоз в акъля!
Да упусте`й късметя ми каръшки!
Виднъж и мен да смигнът ф кал`бълъка,
па яз със палми дъ съ млатя мъшки!
Ма хак да ми йе! Мъкаааа, мъкаааа! Мъка!
***
Нищу нямаше ми фчера
ставам сутринта
ф углидалото съ дзверя:
бря чи красута!
Викам сигур са чалдисах
туй ни мой съм аз- на хАдвуката секретарка
Смятай кат са начарвисам
и са нагласа.
Тъй по нощник и терлици
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.
Дрямах начи и въртях съ
цъках със език
плюх си да’н съ урочасам
тъй са възхитих.
Дъл на пустото глидало
съ яви дифект?
Тъй да съм разхубавяла …
А сиктир бе!
Са умислих утведнъжки
как навън ш’въря?
Момците аку са натръшкат
кату мъ съзрат?
С модна фуста чи забратка
с китка у ръка
с тоз акъл зер за три патки
кату заблеста …
И къдету койт’ ма срещни
пламна, изгуря ф разни помисли пугрешни …
Пък ни съм таквас!
Туй наверно сън е билу
сигур йощи спа
и ми са е присънила буйна красута.
Скуркузъбел съм мий ясну
ич да’н ма сазреш
щот ут толкува прикраснус
мой са пубулейш.
Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж …
Някой тряа да мъ ущипи!
Пу фЪзможнус МЪШ!
***
Вечи ич ни ми са копа!
Искам ф офис да работа!
Хем ши одя нагласена,
ду ушити начервена.
На бюроту кат са тура
с вапцан'ти си маникюри,
на кумпютъра ши щракам
и краката ши си клата.
И на шефа ши са слагам,
в рабута дан ма натяга.
Ич ни ща да съм работна,
туй присъда й дуживотна.
Той ни ша ма затурмози,
сал в колата ши ма вози,
фирмата да придставлявам,
хем и да я разкрасявам.
В службата кат са издигна,
море кък носа шси вирна -
ши са фукам, шса надувам,
на граждАнка шса приструвам.
Сал ни знам с каква заплата
шефа ши ма удурдиса,
да ни бъди да ма смята,
чи съм проста. Чак ма фтриса.
Тоз кумпютър, тез изици
язе къкту съм умница
мисла бързу ши ги сфана,
раснах в убщиство утбрану.
Ни ми мяза тъз мутика.
Гачи най ши мий прилика
ку ду офис са дукопам.
Ич да ни са сЕга мотам.
Чи кандисах най-подире.
Рабута у града ши дира.
КОнкурси и интервюта -
някак тряа са набутам.
Аку чуйти нейде нещу
мола ви са най-гурещу
да са сетити за мене,
чи за кОпан иди времи.
Дано съм ви развеселила, хайде цун от мен и лека работа...Пет0к е...
