Ето, бебе Маранди ... няма да се сърдиш, ама кака е била донякъде права ...
Funk - историята на уникалната музика...Понятието:Фънк е необикновен и уникален стил от музиката произлязъл от афро-американците, като James Brown и членовете на неговата група (по-специално Maceo и Melvin Parker) и групи като The Meters. Може да бъде най-лесно разпознат по синкопираните ритми; плътното бас-звучене (често базиран на “on the one" такта); острите ритъм-китари; крещящият или църковно-подобен вокал (като на Cameo или Bar-Kays); силен ритмичен духово-инструментален ритъм; отчетливата перкусия; позитивните идеи като цяло; африканското звучене; танцувалността; и не на последно място силното джаз влияние (като в музиката на Herbie Hancock, George Duke, Eddie Harris и други).
Произхода:Категорията афро-американски музиканти причислени към “фънк” го оформят като музика с бавно и меко темпо, но след това с доста строг и твърд ритъм – защото думата е асоциирана със сексуалното сношение. Тази ранна форма на музиката оставя следа в по-късните музиканти – музиката е бавна, секси, отпускаща, джазово-ориентирана и танцувална. Funky е типичният начин за описване на тези качества. В Jam-сесиите музикантите се окуражавали един друг като си казвали взаимно "Now, put some stank ('stink'/funk) on it!" . В крайна сметка поне в началото на 30-те, джаз-песните носели заглавията от сорта на Funky Butt на Mezz Mezzrow. Думата “фънк” обикновено е смятана за недодялана или цинична. Около края на 50-те и началото на 60-те, когато “фънк” и “фънки” били използвани все повече в контекста на музиката, термините били все още неделикатни и неуместни за употреба в изискана компания. Есенцията на афро-американското музикално изразяване се корени в църковното пеене, възхвала посредством силно викане, църковните песни и блуса. В голяма част от съвременната музика тези неща са отлетяли отдавна. Фънки-музиката е смесица от соул-музика, джаз-музика и R&B
James Brown и фънкът като музикален жанр:Единствено с иновациите на James Brown, Sly и Family Stone в края на 60-те фънкът е отличен като отделен жанр. В R&B традиция, тези близки по рода си групи създават този ясно отчетлив стил, изпълнен със закачливи църковни вокали. Често командващ групата си с репликата "On the one!" Brown променя ритъма от two-four beat на традиционната соул-музика до one-three – по-рано асоцииран с “белите” музикални стилове – но с твърд ритъм и духово включване. Това прави one-tree ритъма като класика за фънк музиката. Хитът от 1965 на James Brown - "Papa's Got a Brand New Bag" е нашироко представена като песента, донесла успеха на фънка като музикален жанр; но повечето от работата на Brown за този период, въпреки забележителността си е основана посредством серия от ритмични основи. "Outta Sight," излязла година преди това е била истинска опора за "Papa's Got a Brand New Bag."
70-те и P-funk:През 70-те George Clinton с групата си Parliament, по-късно станала Funkadelic развива нов вид фънк доста здраво взаимстван от джаза и psychedelic-музиката. Групите, по-специално техните членове, се определяли като "Parliament-Funkadelic." Голямата популярност на Parliament-Funkadelic помага за излизането на термина "P-Funk” , като и двата определяли групите като такива и дефинирали нов музикален стил. "P-funk" идва за да покаже нещо, което идва от неговото съдържание на много качествена музика – текстовете. "Mothership Connection" превърнал се в хитов албум на групата Parliament. Може би 70-те години са били ерата на най-видимото присъствие на фънка в музикалната сцена. Други изтъкнали се подобаващо в жанра през 70-те са Bootsy Collins, Larry Graham, Ohio Players, The Commodores, War, Earth, Wind and Fire, Kool & the Gang, Mass Production, Slave, Lakeside, Midnight Star, Instant Funk и още много други. Фънк музиката навлиза в Африка през средата на 60-те и смесвайки се с африканското пеене и ритми формира Afrobeat. Диско-музиката дължи много на фънка. Много от първите диско песни и представители идват директно от фънк-ъндърграунда.
В днешни дни:През 80-те фънкът губи част от своята аудиенция след като групите стават по-комерсиални и навлиза електронното звучене. Днес, хип-хоп изпълнителите редовно смесват старо фънк-звучене. James Brown е най-ползваният изпълнител в историята на хип-хоп музиката. P-Funk също е използван постоянно – старите неща на Parliament и Funkadelic дават основата за формирането на West Coast G Funk. През 80-те ставаме свидетели на вълна от фънк-метъл вдъхновени групи начело с Faith No More и Red Hot Chili Peppers. В Бразилия думата “фънк” се използва за означаване на отделен жанр на музиката, близък до electro.
инфо:
http://musicinfo.hit.bg/genres/funk_music.htm
