Ели! Ели! Ели!
Ааа, Били, няма да ти става тъжно!
Я виж, как се надушваме. Светът е малък, пък и не сме малко...
Ето, например, Ели е в Гърция, но е с нас. Като липсва, ми домъчнява.
Като се появи, като попее, като пусне някоя шегичка, радвам се...
Ами ако беше една друга Ели, да е тук, пък... все едно я няма?
Къде ни останаха порасналите на ръст момчетата? Да си ги поздравим. За тях
... с ядки.