Дарки,
То и дон Музони нещо такова направи, да не сте от едно племе? Даже и не пита, нямаше падане на колене - ще се омъжиш ли за мен?
Дойде лятото и първата голяма раздяла. Карахме я на телефонна любов. Нямаше джи ес ем-и като сега, да си седим в къщи
(от оня виц), аз и по писане на писма съм много тежка. Бяхме се разбрали да ходим на море за 2-3 дни. Тъкмо бях убедила родителското тяло, че вече съм голяма
, мога да ходя на море с гадже, и трябва да свикват с това. Приготвила съм багажа, нали ще тръгваме, нямам търпение вече. Обажда се по телефона и без да ме пита, ми казва - идваме с моите родители и техен приятел, у вас, да те искаме и да се разберат за сватбата. Аз - ами морето? Ами чичото можел точно тези дни, така че морето отпада.
Вместо на море, станах госпожа.