Какво му стана на това време? Не може ли поне веднъж да минем без зимата? Хич не ми влиза в положението... Един гълъб се приюти на прозореца, явно се уреди по въпроса, а до някъде и аз, че ще имам компания ... Почти черен е, със зелен гердан, зелен като пролетта и черен, като дните ми! Сигурно иска да ми каже, че ще я преживеем и тази! Опитвам се да се правя, че ми е гот от дъжда, от чорапите които трябва да обувам, от чадъра който ще ми тежи в чантата, от това, че не ми стигаше, а и небето ми се стовари отгоре. Не обичам зимата, не ми се получава с преструвките, не се научих да лицемернича. Търпя я като сезон, както търпя разни личности в живота ми, които обаче няма да обикна. Ще стана безразлична за около 6 месеца, тя ще ми диша ледено във врата, ще ми мокри очилата, ще ги змъглява, ще ми влиза в ботушите, ще ми затвори прозорците, но ... след 6 месеца отново НЯМА ДА Я ИМА! Като ви говоря за сезони, разбирайте ... хора, зимни и лоши хора, мака, че се римува по-добре с бонбони! Моля се за ... циганско лято!
