Благодаря ви за белите камъчета по които когато се загубя, мога отново да се връщам, Муза, Реге, Дарки, Чичовци, Тих ... не обичам да съм в многострадална пиеса от средните векове... лошото е, че страдам много в реално уж време ... пък и не винаги успявам да го замажа хубавичко и веселко в розАво-бОзави краски!