Вляза ли тук, точките остават отвън ... Ей тъй, отръсквам се от тях. 
Прави каквото ти е на сърце, не се чувствай задължен.
Денят започна лошо.
После продължи.
Още по-лошо.
Е, какво толкова.
Може би наистина трябва да се преселя тук, направо без връщане.
Заради едното самосъхранение.
Гледах сутрешните тв блокове и изведнъж попадам на муцуната на проф. Константинов. Сериозен и начетен мъж е, но ми въздейства по начина, по който вероятно и аз въздействам на колегата Имотко
Леко ме дразни неговата многознайковщина, но не прекалявам, че знам как всеки се дразни най-много от себеподобните
Този път се изявяваше по темата с демографската криза. Партньорите в разговора (две дами) въздействаха човешки и автентично, но не му бяха на нивото.
Та, слушах предимно него, пришетвайки вяло.
По едно време каза нещо, което не се наемам да повторя, но звучеше примерно така:
Няма по ужасно нещо от гледката на една самоубиваща се нация!
Нещата у нас са стигнали до положението, че мога да твърдя, че Нашата нация се самоубива!
Страстно, ритуално (тази вметка от две думи е от мен).
И ... продължи: Аз не знам точните причини, поради които една нация иска да се самоубие, както не знам и какви са причините, китовете да се самоубиват, но това просто се случва.
Бъдете силни и не ми обръщайте внимание.
Слънцето винаги изгрява,
Поздрави на всички и не гледайте на песента откъм тъжната страна
