Завет
Тая шепа земя,
по инерция сякаш държава,
оцелява сама,
ала колко живот ù остава?
Векове на възход,
а след туй векове на забрава...
И измъчен народ,
свикнал залъка даже да дава,
свикнал все да шепти,
да търкаля живота полека.
И не помни почти,
че е тук от тринадесет века...
Тая свята земя
на забравени вече герои,
тя е само една
и помни, сине мой, че е твоя.
И да тръгнеш оттук,
да те няма десетки години,
не отпускай юмрук.
И помни, че си българин, сине!
Ники Комедвенска
