Детството
от Анатолий Койчев
Повечето от онова, което
ми е било потребно,
за да се науча как да живея,
какво да правя, как да се държа,
усвоих в детската градина.
Мъдростта не е горе на върха,
където блести заветната диплома,
а там, в заниманията на предучилищната група
Ето какво научих там:
Дели всичко.
Играй честно.
Не удряй хората.
Оставяй нещата там, където си ги намерил.
Разчисти, ако си разхвърлял.
Не вземай вещи, които не са твои.
Извини се, когато си обидил някого.
Мий си ръцете преди ядене.
Топлите сладки и студеното мляко са полезни.
Живей хармонично.
Научи нещо, измисли нещо, порисувай,
попей, потанцувай, поиграй, поработи...
всеки ден по малко.
Всеки следобед си поспивай.
Когато си на улицата, внимавай дали не идва кола.
Когато излизаш на улицата заедно с други хора -
дръжте се за ръце и вървете плътно един до друг.
Бъди готов за чудеса.
Помни малкото зрънце, посадено в пластмасовата чаша.
Корените отиват надолу, а стебълцето — нагоре
и никой не знае нито как, нито защо,
но и ние сме също като него.
Дори и златната рибка, и хамстерите, и белите мишки,
и растението в пластмасовата чаша умират.
Ние също...
И тогава си спомни книгата за Дик и Джейн
и първата дума, която сте научил,
най-важната дума в света: ВИЖ!
Всичко, което трябва да знаеш, е там някъде.
Златното правило, любовта и здравословният начин на живот.
Екологията, политиката и здравият разум.
Помисли си само, колко по-добър щеше да бъде светът,
ако всеки ден към три часа следобед всички си похапвахме бисквити с мляко,
а после лягахме за кратка дрямка.
Или ако хората приемат като задължително правило
винаги да връщат нещата там, откъдето са ги взели,
и да почистват мръсотията, която правят.
На колкото и години да си,
когато си сред останалите хора, е в сила правилото:
дръжте се за ръцете и вървете плътно един до друг.
