Ей тук, за 1-2 дни са се струпали много мнения, при това интересни. Смесица между реализъм и мечтателство. Което означава, че хората търсят алтернативи, търсят промяната. А това означава, че хората не търпят статуквото, а когато се търси път, той рано или късно се намира.
На мен, перспективата "да търкалям камъни" 1/4 от живота си, въобще не ме грее. Съзнавам, ценността на своя живот, и колкото да е странно и на другите хора, защото качеството ти на лайф зависи и от хората, с които си заобиколен. Разбира се, че не сме еднакви - нито като способности, нито като акъл. Но достатъчно е да оценяш живота като достатъчна ценност, и да уважаваш правото и на другия, да го цени.
На мен, идеята валута "за един ден" много ми допада.
Муза, терминът "насъщния" е лесно изчислим - той включва всичко това, което е необходимо за физическото оцеляване. Дебелаците над150 кг., както и анорексиците - под 50 кг. са в границите на статистическата грешка. Биричката вече, служи за обиране на луфта. Аз, например, не понасям бира. Затова, аз персонално служа за изравняване на резултатите.
Иначе, сериозно, мисля, че всички налични пари трябва да се впрегнат в средства за производство, които да носят системен доход. Когато е криза, ще носят по-малко, но тогава падат и цените на средствата за производство. Когато е налице възход, позволяваш си повече "бири"...
Говори се тук, за стойността на енергията. Вече има достатъчно изобретения, при това достъпни, които могат да свалят разходите на домакинство, до минимални нива. Китай произвежда малки домашни перки от 1 киловат- до 10 киловата, които почти всеки може да си позволи. Акумулаторите са отдавна изобретени, така че не бива да се залита в посоката енергия, на всяка цена. Трябва да си гледаме живота дотолкова, колкото ни е позволено, и да му се наслаждаваме. Каквото има да става, ще стане. Със или без нашето участие. По-вероятно - второто...