В инвестора намерих една тема за златото. Попрочетох. Има и интересни неща.
Някак си, обаче, най-силно впечатление ми направи приноса на един колега, който беше включил следното.
"Чак когато последната риба бъде уловена, последното дърво бъде отсечено, хората ще разберат, че златото не се яде."
Северноамериканска индианска мъдрост""
По-горе се изказах доста негативно за златото, но това няма нищо общо с обстоятелството, че не бих имал нищо против да спечеля нещо (директно или не) след евентуално "набъркване" при него. Лошото е, че освен нехаресването, давам си сметка, че и почти нищо не разбирам от този пазар и си стоя отстрани и само наблюдавам.
Съзнавам, че в позицията ми има привидно известна непоследователност и противоречивост. Изглежда, че все едно противопоставям златото на "парите". А всъщност не е така или поне не би трябвало да е. Защото златото (поне инвестиционното) Е ПАРИ. Естествено, в последното твърдение пак има някаква условност и всеки може да намери извесни фактори (отлики).
Някъде по-назад във времето опитах да започна една друга приказка (струва ми се, че беше в темата за Гърция), която уж трябваше да поведе разговор за природата на парите. Естествено, не и беше там мястото на тази приказка, ама нейсе. За припомняне, лансирах тезата, че живеем в историческо време, при което тече процес на превръщане на парите от "стокови" в "знаци на кредита".
Ако приемем, че златото е Пари, то очевидно е, че този процес е в ход от много дълго време и очевидно още не е приключил.
Опитът за вникване в тази тематика налага включването на абстрактност в погледа и подхода. Не съм сигурен, че мога да го обясня подходящо, пък и не му е тук мястото.
Че и отгоре натова всичко може да е една субективна грешка.
Преди години , още в навечерието на кризата (преди Леман), мисля, че пусках една статия, в която идеше реч за един бивш, но много успешен брокер от Уолстрийт, който обяснаваше, че се оттегля в нещо като голяма ферма, имение (нито едно от двете не обяснява точно какво е това, което изграждаше този човек) някъде в подножието на Скалистите Планини и е планирал с група близки и отбрани хора да се устрой там като направи опит да затвори процесите във времето. Нещо като независимост.
Шантава работа, ама не ми е излизала от главата.
Споменавам го сега поради причина, че често съм си задавал въпроса, дали този човек е предвидил да си вземе и някакво злато. Защото иначе очакванията и мотивите му са ясни.