Муза благодаря ти
Казват, че всеки първи път е труден. Явно и първият казус не е така лесен за решаване както си мислех
Та ще публикувам онова, което съм написала като изводи и решение и моментите, които ме притесняват. Наистина бих се радвала ако някой прояви разбиране и удари едно рамо. Ясно ми е колко мноого незнам и се чувствам още по-зле от този факт обаче имам чувство, че колкото повече чета съм като едно пате в калчище
Фактическа обстановкаКазусът се състои от един публичноправен юридически факт – определението на Софийския районен съд, с което се разрешава на Елена Тодорова като законен представител на Мария Николова да продаде нейния недвижим имот, и няколко гражданскоправни юридически факти:
1) поставянето под пълно запрещение на Елена Тодорова през 1991 г.
2) назначаването на нейната племенница Елена Тодорова за настойник
3) договорът за продажба на недвижимия имот на Мария Тодорова, сключен през 1999 г. (между Елена Тодорова като нейн законен представител и Александър Тодоров, внук на Елена Тодорова, и съпругата му Нина Тодорова)
4) договорът за продажба на таванското помещение – ателие (сключен между Александър и Нина Тодорови и Владимир Диков)
5) исковете на наследниците на Мария Николова, предявени пред СРС през 2010 г.
Казусът включва два института на ГП: 1) недействителност 2) представителство и представителна власт Първият институт обхваща двете форми на недействителност: нищожност и унищожаемост, уредени в чл. 26 и чл. 27 от ЗЗД. По отношение на втория институт, важно е разпореждането с имущество на поставен под настойничество. Разпоредбите, регулиращи този въпрос се намират в СК (чл.165 ? чл.130)
ИзводиИзясняването на правното положение предполага установяване, анализ и изводи на възникналите граждански правоотношения. Въпросът за уважаването на двата иска зависи от тяхната допустимост и основателност.
Преди да продължа с изложението вмъквам положенията, за които не съм сигурна:
1) при смъртта на единият член на настойническия съвет той не е заменен с друг. Не се ли нарушават законовите изисквания
2) лицето поставено под пълно запрещение е получавало доход от пенсия близък до средния доход за страната) следователно не е била налице крайна необходимост при продажбата на недвижимия имот от настойника. Тук имаме ли неоснователно обогатяване?
Продължавам с решението...
Първият иск, предявен пред СРС от Силвия Иванова и Стоян Николов е иск за нищожност на договорите по чл.26, ал.1. За предявяване на нищожност на сделка няма срок следователно искът е процесуално допустим, тъй като Договорът за продажба на недвижим имот – апартамент № 6 на ул.Пролет № 8 в гр.София между Елена Тодорова като законен представител на Мария Николова на Александър Тодоров, внук на Елена Тодорова, и на съпругата му Нина Тодорова е извършен в съответствие с разпоредбите на закона.
По отношение на лицата поставени под пълно запрещение се прилага режимът относно малолетни. Съгласно чл.165, ал.4 СК ни препращаща към чл.130, ал.3 СК. Изискването извършването на действия на разпореждане с недвимими имоти, принадлежащи на поставения под настойничество (в случая поставената под пълно запрещение Мария Николова) да се извърши с разрешение на районния съд е спазено.
Ако приемем третата хипотеза по чл.26, ал.1 ЗЗД –представителят (Елена Тодорова) и лицето, с което се договаря (нейният внук Александър Тодоров), са се споразумели във вреда на представлявания (поставената под запрещение Мария Николова), договорът не би следвало да произвежда действие за представлявания.
В настоящия казус обаче за представителя – настойникът Елена Тодорова не е налице лично облагодетелстване от сделката. Фактът, че нейният внук Александър Тодоров се е облагодетелствал от сделката с имота на цена под 50% от неговата тогавашна пазарна цена е правно ирелевантен като основание за нищожност по чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. чл.40 ЗЗД. За да е налице фактическия състав на чл.40 ЗЗД, следва да се докаже споразумение между представителя и лицето, с което той договаря, с намерение за увреждане на представлявания.
Не са събрани безспорни доказателства относно намерението за увреждане на поставената под запрещение Мария Николова. Още повече, че в своята защита Алексъндър и Нина Тодорови претендират, че договорът за продажба между тях и Мария Николова е бил сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия и попада в в категорията на чл.33 ЗЗД. По този начин те не само отхвърлят възможността договорът да бъде прогласен за нищожен, но и отхвърлят каквото и да е намерение за увреждане на Мария Николова. В този смисъл, въпреки че от морално-етична гледна точка, договорът за продажба на стойност под 50 % от действителната стойност може да се тълкува като действие на недобросъвестен настойник, от формално юридическа гледна точка няма основания СРС да признае за нищожен договора за продажба между Елена Тодорова като законен представител на Мария Николова и Александър Тодоров, внук на Елена Тодорова, и на съпругата му Нина Тодорова.
Тъй като договорът за продажба на апартамент № 6 на ул.Пролет № 8 не е нищожен, то не може да се претендира нищожност и за договора за продажба на таванското помещение – ателие, сключен в последствие между Александър и Нина Тодорови и Владимир Диков.
Вторият иск на наследниците на Мария Николова относно отмяна на определението на СРС от 1998 г., с което е дадено разрешение за продажба на имота е процесуално недопустим. Съгласно разпоредбите на ГПК (Дял втори – Обжалване на решения и определения. Отмяна на влезли в сила решения) има преклузивен едноседмичен срок от съобщаване на определението. Следователно обжалване не е възможно, тъй като са изтекли повече от 10 години от съобщаване на определението. С оглед изложеното вторият иск на наследниците на Мария Николова следва да бъде отхвърлен като процесуално недопустим.
