И трите книги –Талмуда, Библията и Коранът имат общи източници.
Това, което в началото ги е разделило, е отношението към месията и единобожието.
Така, евреите не признали Исус Христос за пророк, и го предали на Пилат да го разпне. После в стария Завет, Сара, която заченала чак на преклонна възраст, родила Сина си Исак, а роденият от нейната слугиня Исмаил прогонила в пустинята, но Бог го закрилял. И така Брат му Исак наследил стадата на Авраам, и станал родоначалник на богатите евреи, а брат му Исмаил, станал родоначалник на бедните араби.
Мохамед, когато е диктувал Корана, много се учудил и си казал, че евреите и арабите са синове на двама братя и не могъл да си обясни вражеството между двата народа.Тогава му се явил ангелът Гавраил и му заповядал да проповядва абсолютния монотеизъм на Исляма.
На Първия Селенски Събор през 325 г. сл.Хр. 318 отци на християнството обявили Исус Христос за Бог Син, единосъщ с Бога Отец. Единствен Арий се възпротивил, като казал че Бог и Христос не са единосъщностни, а подобосъщностни. Следователно Исус не можел да равен на Отца, защото това нарушавало единосъщността на Бога. С една дума , това нарушавало единобожието. Разгневените отци анатемосали Арий, и го убили, като му одрали кожата с мидени черупки.
От там-нататък, отците на Християнството били длъжни да обясняват триединството на Отца, Сина и светия дух....
При Корана, Мохамед в една от сурите се обърнал към евреите и им казал да приемат едно общо слово между нас и вас, а евреите прихнали от смях и му казали: „Какъв пратеник на Бога си ти, жалко арабче? Месия може да бъде само евреин”
Е от там пламнала многовековната война.
Мохамед казва, че от всички човеци, евреите най-силно мразят вярващите.
Затова призовава да се бият онези, които не вярват в Аллах и неговия пророк,които не приемат за своя вяра Правата вяра, бийте и удостоените с Библията, докато не датат откуп. Предупредил правоверните, да не вземат евреи или християни за приятели, защото те са приятели помежду си.
Някои казват, че Ислямът се е появил като реакция на именно онова нарушаване на монотеизма,( на Първия Вселенски събор).
На това разделение, Светът все още е свидетел.
Това са данни от „Български хроники” 2 – ри том на Стефан Цанев – книга, която по случайност в момента чета. Там много по-нашироко са описани разликите между тези 3 религии. Разбира се, той не е историк, но негови приятели и непрофесионални рецензенти са Тончо Жечев, Николай Генчев, Георги Бакалов, Антон Дончев и много други.