Не смятате ли, че англо-саксонският модел за наследството е по-коректен: в смисъл,че волята на собственика е над всичко. Т.е. ако той се е разпоредил приживе със собствеността - дори да я е подарил на кучето си /както са съобщавали такива случаи/, волята му е неприкосновена. В края на краищата , човек цял живот се е трепал - каквото иска това ще прави със собствеността си. Откъде -накъде държавата ще се разпорежда с нещо,в което тя няма никакъв принос - и ще раздава на лели, чичовци и прочие.
Това може би е било подходящо преди - при партриархалния модел на българското семейство, добре известен от миналото, но това е остарял модел и недействащ.
Лично аз намирам този закон за напълно архаичен в изискването си за запазена част.
Волята на собственика би следвало да е над всичко - и само в случай, че той не се е разпоредил приживе, само и единствено в този случай, държавата следва да приложи свои правила. Но не и при наличие на ясно изразена воля - без значение кой се чувства ощетен. Частната собственост е свещена и неприкосновена и това правило следва да бъде спазвано при всички обстоятелства.
Това е моето лично мнение.
Какво мислите вие?
