Антонинус, все се каня да те питам като по-вещ с християнството, четох някъде, че Исус не бил казал нищо против прераждането. Даже, че в ранното християнство се проповядвало, но после император Константин бил едитнал голяма част от евангелията на първия вселенски или там както го наричат събор и официално го отхвърлили. Между другото, как християнството обяснява живота на Исус в промеждутъка от детските му години до трийсетте?
Относно прераждането - няма и помен за такава възможност в Библията.
Апостол Петър говори на юдеите в Ерусалим за съдбата на най-великия еврейски цар, Давид – Деяния 2:29,34:
“Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря и биде погребан и гробът му е у нас до този ден. Защото Давид не се е възнесъл на небесата...”.
Минали са повече от 10 века, но ап. Петър не казва, че Давид се е преродил, нито че се е възнесъл в небесата. Имаме всички основания да считаме, че Давид въпреки тежките грехове които стори, е един опростен грешник поради искреното му покаяние, и ще бъде спасен. Но ето Петър коментира, че Давид макар и оценен като праведник, около 1000 години след смъртта си все още не е получил награда.
Така стои въпросът и с всички герои на вярата, така хубаво представени от ап. Павел в Евреи 11 гл. Но виж какво казват заключителните стихове:
“Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието, да не би да постигнат съвършенство без нас...” (Евреи 11:39-40).
Тези праведници все още не са удостоени с вечната награда, защото Бог желае всички едновременно да бъдат удостоени с нея.
Господ каза чрез пророка:
"Ето, всичките души са Мои; както душата на бащата, така и душата на сина е Моя; душата, която е съгрешила, тя ще умре!" (Езекил 18:4).
Това твърдо установява, че душата определено не е безсмътна по природа и не може да преживее смъртта. От тук думата "безсмъртен" означава "който не може да умира," и не може да става въпрос за смъртта на душата, притежаваща вродено безсмъртие. Поне десет други стихове потвърждават точно същото нещо: душата не е природно безсмъртна!
Исус, Великият Учител, заяви, че душата може да умре в Матей 10:28:
"Не бойте се от ония, които убиват тялото,... но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла".
С това ясно изявление Христос поставя въпроса извън всякакво обсъждане. Душата може да умре и ще умре в огъня на ада. Затова, тя не може да бъде безсмъртна по природа.
Ако прераждането беше истина, то светът щеше да става все по-добър, хората по-извисени духовно, а човешките отношения - все по топли. Ти да забелязваш такава тенденция?
Напротив, всеки се е овълчил, мисли само за светски дела и въобще не го е еня дали ближния му е добре.
Прераждането е една чисто окултна теория. Ако искаш прочети следната статия http://estirbg.blog.bg/lifestyle/2011/11/12/pytnite-znaci-kym-smyrtta-i-ada-ezoterika-vsemirna-mydrost-n.850186Погрешно е да се смята, че имп. Константин е бил хриситянин - това са измислици. Константин е видял потенциала на християнството като обединителна сила за империята и го е въвел е опит да сплоти всички религии в империята. Самият Константин става хриситянин чак на смъртния си одър - дотогава бил езичник.
Имп. Константин се е прекланял пред слънцето. Фактически той въвежда първият неделен закон (в Библията никъде не се споменава, че Господен ден е неделя - от Битие до Откровение Господен ден е Събота - самият Исус казва, че е Господар на Съботата). Яяно имп. Константин не е бил поборник на чистото християнство - напротив - той започва един процес на въвеждане на всякакви езически тайнства в църквата. поклонението пред богове става преклонение пред светци (един светия е защитник на мореплавателите, друг на търговците - също като многобожието в езическите страни). Постепенно Исус бива изместен от различни светии, а в католицизма - от Дева Мария. Поклонението пред майката и сина е прастара и датира от Вавилон. Постепенно иситнските християнски ценности са изместени и са въведени езически празници (Коледа, Великден, а в по-късно време и други).
Относно живота на Исус до 30-те години - в Евангелията не се споменава почти нищо за ранния живот на Исус, освен че е беседвал с равини. Бидейки син на дърводелец, предполагам, че е помагал на баща си и е бил подготвян за мисията си, описана в Старият Завет.
Има доста измислици за живота на Исус до започването на мисията му - включително и опити на философи-теософи да го принизят до един обикновен учител, като се спекулира, че бил посещавал Близкия изток и Индия. Обаче в Библията той споменава, че мисията му е да спаси Израел от грешните им пътища. Неговото отхвърляне и смърт отхвърлят Израел като Божии народ и вече започва процес на евангелизиране на езичниците (особено голям принос има ап. Павел).
