31
Икономика, анализи, графики и перспективи / Re: acen1975
« -: 27 Август, 2013, 04:38:16 »
Иначе за протокола какво е било действително - след удара тия, с които ще се бием ( от съседната махала ) търчат до вкъщи да викат брат ми, че са ме ударили. Оня хуква на място, ама мен вече ме няма там.
После той хуква до болницата на спринт 3 км и се оказва, че аз искам майка ми да ми държи докато ми шият тиквата. Обаждат й се и оная идва и тя ми държи тиквата, чак тогава изпадам в кома като дошла тя - демек чакал съм я. Шили са ме без упойка само 17 шева, било е опасно за упойка, щот' съм малък и е следвало шев на живо.
-------------------------------------------------------
Иначе Млад пикльо на мотор с мома на задната седалка си изпуска шлема ( каската ) - точно тогава навлиза в завой, където има контейнери за отпадъци.
Той по инстикт се обръща да лови каската си, която литва и се обръща и помита всичко в завоя, влючая и мен от упор. ( аз си правех тогава картонения щит, клекнал зад варелите на тротоара, понеже щяхме да се бием със съседната махала с мечове.
----------------------------
Единствено помня, че ме някаква оранжева кола наби диви кучки ( Фиат - полски ) и ме вкараха вътре на задната седалка, където освиних всичко в кръв ).
После, че отказах да ме оперират в болницата докато не дойде майка ми и ония я извикаха от 10 км разстояние, нищо че ме бяха друсали с нещо като упойки.
Та, изчаках майка ми и тя държеше цепната ми кратуна докато доктора набиваше шевовете - на друг не съм позволил да го прави, както съм в упойка.
После помня след 3 дни вече като се събудих.
-------------------------------
П.П. Смешното е, че колата ( оренжевият фиат ) се поздразвявахме 4-5 години след това ) - аз отивах на тренировки, той минаваше оттам.
Аз му махам с ръка за благодарност - той ми свири с клаксон.
------------------------------------
Никога не разбрах не кой ме спаси тогава. Просто човека само свиркаше кат' ме види и толкоз, но не можех да го видя кой е.
Камо ли да се запозная с него. ( после явно смени колата ) и срещите ни прекъснаха, но никога не разбрах кой тогава ме внесе на задната седалка, която омазах с кръв и ме закара до болницата.
Помня само оренжавата кола и клаксона после като ме види - никога не разбрах човека поне да му благодаря.
После той хуква до болницата на спринт 3 км и се оказва, че аз искам майка ми да ми държи докато ми шият тиквата. Обаждат й се и оная идва и тя ми държи тиквата, чак тогава изпадам в кома като дошла тя - демек чакал съм я. Шили са ме без упойка само 17 шева, било е опасно за упойка, щот' съм малък и е следвало шев на живо.
-------------------------------------------------------
Иначе Млад пикльо на мотор с мома на задната седалка си изпуска шлема ( каската ) - точно тогава навлиза в завой, където има контейнери за отпадъци.
Той по инстикт се обръща да лови каската си, която литва и се обръща и помита всичко в завоя, влючая и мен от упор. ( аз си правех тогава картонения щит, клекнал зад варелите на тротоара, понеже щяхме да се бием със съседната махала с мечове.
----------------------------
Единствено помня, че ме някаква оранжева кола наби диви кучки ( Фиат - полски ) и ме вкараха вътре на задната седалка, където освиних всичко в кръв ).
После, че отказах да ме оперират в болницата докато не дойде майка ми и ония я извикаха от 10 км разстояние, нищо че ме бяха друсали с нещо като упойки.
Та, изчаках майка ми и тя държеше цепната ми кратуна докато доктора набиваше шевовете - на друг не съм позволил да го прави, както съм в упойка.
После помня след 3 дни вече като се събудих.
-------------------------------
П.П. Смешното е, че колата ( оренжевият фиат ) се поздразвявахме 4-5 години след това ) - аз отивах на тренировки, той минаваше оттам.
Аз му махам с ръка за благодарност - той ми свири с клаксон.
------------------------------------
Никога не разбрах не кой ме спаси тогава. Просто човека само свиркаше кат' ме види и толкоз, но не можех да го видя кой е.
Камо ли да се запозная с него. ( после явно смени колата ) и срещите ни прекъснаха, но никога не разбрах кой тогава ме внесе на задната седалка, която омазах с кръв и ме закара до болницата.
Помня само оренжавата кола и клаксона после като ме види - никога не разбрах човека поне да му благодаря.