Добре, че ви има!
Извън битовизмите, да се нахендря точно при вас. Захилих се!
Големи сте пресметвачи! Не си правя труда въобще да ви пускам в мелницата ( някакви търсачки и тем-подобни дивотии), щото не ви е мястото там!
Вий сега да не си помислите, че сънят ми с Начев си заслужава форумното споделяне? Но понеже обещах, ще го направя. ( Най-обикновен сън, но това което е по-важно ЗАЩО системно сънувам Начев? Ей, за това, отговор нямам.) Това ми е сънят:
На гости ми е Джоан. ( И Джоан не познавам). Тя се е опънала на фотьола, а аз се излежавам на дивана. Тя разлиства някаква книга, а аз витая някъде. Тя ми разказва, че Начев преди 20 години е написал някаква книга в съавторство с друг писател – някакво женско име. Веднага се сетих, че я имам тази книга. Намерих я в библиотеката, темите бяха обичайни – световната финансова система, златно-доларовия стандарт, парите като знаци на кредита. Веднага се забелязваше неговия стил. За разлика от другия стил на жената...Само че в книгата се наричаше Нешев, а не Начев....То било нещо като псевдоним...
Междувременно Начев по пощата ( като услуга) ми е изпратил някаква книга, който струва 40 лв., и аз съм забравила за належащото плащане. В този момент звъни стационарният ми телефон. Вдигам слушалката и отсреща един кадифен глас ми казва името, съгласявам се, че съм аз и с почуда разбирам, че това е Начев. Разтревожих се.
-Откъде ми знаеш номера на телефона?
А той ме контраатакува, че не съм си платила дълга... В паниката си му казах, че при мен е Джоан и я набутах, да разговаря с Начев. И се събудих....
Удовлетворени ли сте?
